Най-после едно очаквано решение на Евросъюза вече е факт - ливанската шиитска организация "Хизбула" (което в превод ще рече Партия на Аллах), е призната за терористична организация с всички произтичащи за нея последствия. Все пак формулировката на приетото решение е твърде обтекаема и деликатна и в нея се прави опит да бъдат отчетени интересите, които Европа има както в Ливан и в съседна размирна Сирия, така и в Арабския свят. Тя формално третира само т. нар. военно крило на тази организация, като се въздържа от предприемането на подобни мерки срещу фактическия политически ръководител на същото това "военно крило". Става въпрос за официално и легално съществуващата политическа партия "Хизбула", която е участник в правителствената коалиция и отразява интересите и вижданията на шиитското общество в Ливан, представляващо около една трета от населението на страната. То пък се намира под силното влияние на Иран, където шиизмът, едно от двете основни направления в исляма, играе ръководна роля.
Така че решението на ЕС, прието безспорно под американско-израелски натиск, излиза далеч от рамките на осъждане или вземане мерки срещу една терористична организация, а засяга редица принципни проблеми в света, особено в Арабския свят и вярващите мюсюлмани, с което се подсилва решителността на някои техни отделни елементи (далече не на цялото мюсюлманско общество) да задълбочат и разширят ислямистката (не ислямската) си терористична дейност по света. Практически свидетели сме на едно
решение, тясно свързано с религиозните свободи
на вярващите мюсюлмани и засягащо пряко тези свободи. Самият термин "вярващи мюсюлмани" е също относителен - невярващи мюсюлмани на практика няма, ислямът е част от ежедневието на обикновените хора в този свят и поне на този етап от развитието на човечеството нищо не е в състояние да го изтръгне от душите им.
Нашата страна е пряко свързана с това решение. Една от причините то да бъде взето бе терористичният акт на летище Сарафово край Бургас, жертва на което станаха израелски туристи и български гражданин. При това положение България безспорно като засегната страна и като членка на ЕС е длъжна да се солидаризира с подобно решение. Но при това тя трябва да отчита и собствените си национални интереси.
Българското решение не може да не бъде свързано с един особен фактор -
българското правосъдие още не се е произнесло
(което му прави чест) кой е истинският виновник за атентата в Сарафово въпреки изключително силния натиск върху него. Каква разлика между тази мъдра позиция и лековесния факт, че само час след атентата израелският премиер Нетаняху "успя" да посочи изпълнителя на акцията! Не, това не е мудност, а дълга и задълбочена самостоятелна преценка, която е резултат на множество съмнения в същността на изпълнителите, но се прави, за съжаление, само на базата на частична, добре подбрана от съответни централи, информация, която непременно е насочена от определени политически кръгове да посочи конкретния изпълнител. Ако и сега България побърза да изпълни нечия чужда политическа воля, тя ще наруши собственото си правило, което важи за целия свят - да посочи виновния, преди да е доказана неговата виновност. Има много факти, за които не се говори, които се премълчават, засягащи истинската националност на изпълнителите, българските искания за тяхната екстрадиция от съответните (най-вероятно западни) държави, съденето им на българска територия, предоставянето на България на реална, а не измислена информация за фактическата страна на самия атентат, за идеологията на неговите изпълнители и т.н. Целта е те да бъдат оставени на заден план и забравени за сметка на една шумна, изкуствено раздута пропагандистка кампания, а нашата страна няма никакъв интерес от нея.
Време е всички тези факти, за които само можем да се досещаме, да станат публично достояние, да се каже убедително на българския народ и на света, включително в арабските и ислямски страни и самия Израел, с конкретни реални и подробни доказателства обективната истина такава, каквато я вижда нашето правосъдие, какъвто и характер да има тя, да покаже тази толкова критикувана както в България, така и извън нея правосъдна система, че е на равнището, което се изисква от обективната истина, да покаже на света своята независимост и обективност.
Пък едва след това да се мисли за вземане на адекватни политически и правителствени мерки, отговарящи на българските национални интереси!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
