Когато говорим за план за управление на национален парк, често широката аудитория го разбира като документ с пожелателен характер, но това не е така. Тези планове са подзаконови нормативни актове, които пораждат права и задължения. Затова, най-логичното е и те да бъдат съобразения с материалния закон. Както ще видите в следващите редове, това не винаги е така.
Правните абсурди са там, където плановете се пишат от еколози с пристрастия
Нека вземем пример с плана за управление на Национален парк „Рила". От него се изисква да съответства на Конституцията и всички други нормативни актове от по-висока степен, например на Закона за защитените територии, уреждащ предназначението и режимите за опазване и ползване в националните паркове.
Законът за защитените територии в член 21 изброява определен вид дейности, които не могат да бъдат осъществявани в защитените територии. Но това са и единствените дейности, които също така могат да бъдат забранявани. Следователно, планът зауправление на Национален парк Рила като подзаконов нормативен акт не може да въвежда допълнителни забрани, които не са поместени в закона.
Юридически абсурд във все още действащия план за управление (2001 – 2010)
Въпреки горното категорично изискване на закона, съставителите на плана за управление на Национален парк Рила през 2001 дописват дълга редица забрани. Това е своего рода дописване на закона. Възприет е изключително неправилния подход, при който ограничено са изброени само разрешените дейности в парка, като авторите са забранили, дори онова, което не са имали предвид. Ако в съвременните правни системи е възприет принципа от римското право, че всичко, което не е забранено е разрешено, то тук е обратното – всичко, което не е разрешено е забранено - чиста проба правен нихилизъм.
Нецелесъобразност до болка
На следващо място, подзаконовият нормативен акт (планът за управление) следва да отговаря и на целите на закона. Като искам да изтъкна, че несъответствието с целта на закона е едно от основанията за оспорване на законосъобразността на акта. В този смисъл Планът за управление на Национален парк „Рила" следва да обезпечи едновременно две цели зададени в чл. 2 от Закона за защитените територии - опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. Т.е. трябва да бъде намерен балансът, при който опазването на природата не може да бъде превърнат в самоцел, а в полза на обществения интерес.
Зона „неограничено човешко бездействие" – любима на еколозите, опасна за природа и хора
В тази връзка действащите забрани по отношение на Зона „Ограничено човешко въздействие", на практика приравнява режимите в правка с режимите, действащи и на територията на резерватната зона. Поддържащите и възстановителни дейности в горите на територията на тази зона могат да се извършват само следствие на природни бедствия и каламитети (масово намножаване на насекоми). Тоест, превантивната дейност за опазване на гората – като санитарни сечи и отстраняване на разлагащи се паднали дървета, в които се развиват различни микроорганизми - е забранена в тази зона. Това е само един пример, който дава повод тази зона да бъде определена по-скоро като зона „Неограничено човешко бездействие". В зоната за интензивен туризъм не са разрешени тези дейности, дори и при възникнали природни бедствия и каламитети, което създава сериозна заплаха, както за околната среда, така и за туристите в парка.
Дивата природа привличала туристи... които никой не е виждал
В резултат на неразумните и дори незаконосъобразни забрани във все още действащия стар план, днес огромна част от Национален парк Рила е практически недостъпна за туристи. Преди две седмици заявих желанието си да отида и да видя с очите си къде са зоните, в които се предвижда туризъм, къде – какво ще се опазва, и т.н. Местните жители и горски ме предупредиха, че можем да влезем само с високопроходима кола, водач и охрана. Колкото и да ми беше смешно в началото, доброто ми настроение се изпари още след първите 100-тина метра. Там няма романтични диви пейзажи от холивудските филми, а непристъпна природа, в която дори горската пътека е опасна за живота. Не, наистина не преувеличавам. В такива местности е по-вероятно да видите марсианец, отколкото турист. За сравнение, в швейцарските национални паркове, има дори специални места със салфетки и други стоки от първа необходимост, които да послужат на човек в случай на инцидент или нужда.
Тоталните забрани и безхаберие водят до обезлюдяване, не до еко-туризъм
За съжаление, проблемите в Рила не са изолирани и се срещат също в документите за Витоша и Пирин. Дори прави впечатление, че са правени като на калъп – еднаква философия, еднакви грешки, еднаква юридическа некомпетентност и еднакви вреди за общество, природа и туризъм. Не мога да спекулирам какви са причините за това, особено имайки предвид да са писани от екологични НПО-та с предполагаем международен опит. Изглежда този опит е бил използван по-скоро за нанасяне на вреди, отколкото за пренасяне на добри практики в България – наложени са нарочно незаконосъобразни и нецелесъобразни забрани, каквито няма никъде по света. Но пък днес резултатите са ясни – българските планини са се превърнали в недостъпни местности, много от туристите са почти постоянно в нарушение на действащите режими (добре, че те не се прилагат), самите режими в голяма степен са незаконосъобразни, всеки опит да се развива стопанска дейност се атакува с дългогодишни дела и в крайна сметка много планински общини, вместо средища на туризъм, са се превърнали в мъртви градове и села.
Всичко това трябва да се промени. И най-простичкото спазване на закона на дела, а не само на думи, ще е добра първа стъпка в тази насока.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
