Историческата равносметка показва, че първата вълна на разширението на Европейския съюз се оказа пагубна за социалистите. От 2005 г. насам Европейската народна партия успя да вземе надмощие най-вече заради слабостта на левицата от новоприсъединените държави в Централна и Източна Европа. Гласуването за Европейски парламент (ЕП) на 25 май крие нов сюжет - отместване на политическия център още по-надясно и завихряне на центробежните сили. Социологическите проучвания и тревожните анализи в западните медии вещаят исторически пробив на националистическите и изолационистките на Стария континент. Патриотарското хоро се води от Найджъл Фарадж, ексцентричния лидер на Великобританската партия на независимостта. Последните прогнози гласят, че с антиимигранската си агитация той ще спечели до 38%. В най-богатите страни се очаква крайнодесните и евроскептични партии да съберат между 20 и 30% и да овладеят около четвърт от местата в бъдещия ЕП.
Къде сме ние?
Ако се вярва на социологическите изследвания, нито една националистическа партия в България няма да прескочи бариерата от 5,88%. Всъщност патриотичният вот у нас държи дял от поне 20 на сто, но ще се разпилее между няколко лагера. Твърдото ядро ще се разполови между "Атака" и НФСБ. Мнозина разочаровани прехвърлят симпатиите си към "България без цензура" и ВМРО. Подценяваната прослойка на бившите военни намира свой фаворит в лицето на о. р. ген. Михо Михов от АБВ. ГЕРБ също полага усилия да свири на патриотичната струна и да привлече анти-ДПС електората.
Крайните настроения се готви да ожъне формацията на Павел Чернев и Симеон Костадинов.
Интересите на западните и нашите националисти обаче са пряко противоположни. В България населението се доверява повече на институциите в Брюксел - Европарламент и Еврокомисия, отколкото на собствените си Народно събрание, Министерски съвет и съдебна система. И днес 75% от хората продължават да харесват ЕС насред мъчителната криза.
Западните националистически партии до един са срещу еврото, общия пазар и свободата на движение в Европа, за принудително връщане на икономическите имигранти по родните им места. Ако желанието им се изпълни, това ще доведе до насилствено прокуждане на стотици хиляди българи, които учат, живеят и работят в Западна Европа. Българските националисти също не изгарят от любов към пришълците, но агресията им е концентрирана предимно върху идващите от Близкия изток и Африка, а не върху западняците и руснаците. Според социологическите проучвания засега Украинската криза също не променя политическите нагласи въпреки сериозното й разиграване от страна на всички националистически партии.
Пъстрата палитра евронационалисти
притежава и някои общи черти -
религиозен консерватизъм, съпротива срещу влиянието на САЩ и международните корпорации, връщане на националния суверенитет, отказ от илюзиите за общоевропейска империя. Разнообразието от фобии и популистки решения, които предлагат Фарадж, Льо Пен, Вилдерс, Щрахе и останалите, правят невъзможно трайното им обединение в политическо семейство в рамките на Европарламента. В същото време техните гласове вероятно ще бъдат решаващи при избора на следващата Еврокомисия и могат да станат предмет на сложни договорки. Ако щурмът на популистки и евроскептични партии успее, може да се очаква един още по-слаб и разделен Брюксел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
