Георги Ганев, Център за либерални стратегии
Дори споразумението за дълга да не беше одобрено от парламента, извън факта, че нечия гордост щеше да бъде накърнена, нищо не можеше да промени нещата. Нищо не може да попречи на правителството при всяка отделна емисия на държавен дълг да сключва отделно споразумение, както беше досега. Така че пак щяха същите 8 млрд. да бъдат емитирани, само че на час по лъжичка. Но това, което беше полезно, е дискусията. Тя насочи вниманието към финансовото състояние на държавата и към финансовите решения, които трябва да се вземат. Да се надяваме, че сега ще се внимава много повече кой, как и защо харчи обществени пари и в какво положение се намират публичните финанси. Добре е тази дискусия да не спре дотук.
Това, което се променя в сравнение с предишни подобни споразумения, е, че перспективата на планиране на емисията на български ценни книжа на международните пазари е тригодишна и съответно те могат да бъдат планирани по начин, който да води до по-гладък паричен поток от гледна точка на постъпления и разходи в бюджета. Да не се натрупват големи плащания, които трябва да бъдат покривани с големи емисии. По-плавно да става всичко. По-внимателно да се планира целият подбор на момента за по-добри условия за България да пласира новите си книжа, с които да покрива старите емисии. Вън от това няма някакви позитиви, защото голяма част от одобрената сума ще е за покриване на дефицитите в бюджета, планирани за следващите 3 г. Едно нещо обаче остана незасегнато в цялата шумотевица около това споразумение - въпросът с намеренията на финансовото министерство за вътрешните емисии на дълг - дали само ще се обслужват вече издадените книжа, щом дойде датата на падежа, или се планира да се намали (или да се увеличи) вътрешният дълг. Що се отнася за обвиненията за отказ от реформи при наличието на много пари, взети назаем - нека попитам, например съдебната реформа от какви пари има нужда? Да, ако видим някакви по-сериозни намерения в здравната система, в образованието, в енергетиката, може би там биха били необходими по-сериозни парични потоци, които да се отразят в държавния бюджет. Но до момента при заявените намерения за реформи не виждам какви пари са необходими. Това, че се планира по-голям дефицит, не означава отказ от реформи. Все пак дефицитът е предвиден да намалява, а не да расте през тези 3 г.
При по-голям дефицит по-лежерно ще се отнасяме към ограничаване на разходите. Като че ли наистина обаче в някаква степен някои неща, които биха могли да се реформират, има опасност да останат извън полезрението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
