Разглеждайки данните за изпълнението на държавния бюджет за август 2013 г., забелязвам следния интересен факт - докато данъчните приходи в републиканския бюджет почти не се увеличават (растеж от 0,12% на годишна основа), приходите от осигуровки нарастват с доста високи темпове (10,3%). Този ръст е значително по-висок от 2012 г., когато осигуровките отбелязаха едва 1% годишен растеж.
Какво се случва?
През последните години - от началото на кризата насам, беше продължена политиката на административно увеличение на минималните осигурителни прагове, каквато се прилагаше и в добрите времена за икономиката. Бяха увеличени и осигурителните вноски, въведени бяха и други регулативни тежести върху пазара на труда. Идеята винаги е била, че чрез увеличаване на минималните прагове се намалява сивата икономика, т. е. увеличават се приходите в бюджета. В кризата обаче се случи нещо друго - увеличаването на минималните прагове и други тежести върху пазара на труда доведоха до продължителна загуба на работни места, по-значителна, отколкото в други страни, ударени от кризата. Така по-високите минимални прагове (над 50% увеличение от 2008 до 2012 г.) не доведоха до много повече приходи в бюджета, тъй като причиниха намаление на броя на заетите. Административната намеса, целяща да напълни хазната, не доведе до повече приходи, защото навреди на икономиката.
Този проблем беше осъзнат сравнително отдавна от наши икономисти, но някак трудно достигаше до вземащите решения. Те продължаваха
да изпълняват всички идеи на синдикатите
без да се замислят. Все пак благодарение на Европейската комисия и международни анализи посланието беше чуто и през 2013 г. за първи път беше избегнато административно повишение на минималните осигурителни прагове, най-вече засягащо проблемни отрасли. Въпреки това през 2013 г. приходите от осигуровки растат - най-вече защото се увеличава броят на заетите в икономиката. Ето как по-малката административна намеса облекчи икономиката и подпомогна приходите в бюджета.
Според данни на НОИ през юли 2013 г. броят на осигурените се увеличава с над 50 000 спрямо юли 2012 г. Данните на статистиката за пазара на труда също показват увеличение на броя на заетите. За първи път от началото на кризата имаме подобен растеж на работните места. Не е случайно, че това става точно когато административните мерки на пазара на труда бяха изоставени.
Фискализмът - затягане на административното бреме върху пазара на труда с цел събиране на повече бюджетни приходи, не може да работи, когато е толкова силен, че убива работни места и фирми. Обратно, когато политиката се основава на икономическа логика, тя може да постигне позитивен ефект както за икономиката и пазара на труда, така и за бюджета. Накратко, фискът е добре, когато загърби фискализма и се вглежда в икономическите ефекти. Парадоксално, но факт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
