Проф. БОЖИДАР ДИМИТРОВ
В дългите празнични дни някак незабелязано мина честването на Априлското въстание - 2 май по нов стил. Политици и общественици разбира се отдадоха по места протоколните почести на героите и възхвалиха подвига им. Това добре, но какво учат за него децата ни? Уроците винаги завършват с фразата "въстанието завърши с неуспех". Тази фраза е една от най-големите глупости, които сме сътворили ние, българските историци. Въстанията в световната история нямат "военно-спортна" цел - да победиш на бойното поле армията на противника. Въстанията имат икономически, религиозни или политически цели. Априлското обаче не се занимава с такива "частни" проблеми. Априлското въстание има една-единствена цел и то политическа - възстановяване на българската държава, виждана като единствена възможност за прогресивно развитие на българския народ, отказано му от Османската империя по силата на устройството и законите й.
Постигна ли тази политическа цел Априлското въстание? Година и десет месеца след него България бе вече свободна държава. Благодарение на Априлското въстание бе свикана конференция на Великите сили, които решиха България да стане свободна държава с демократична конституция, каквато нямаха и те. А отказът на султана доведе до военно изпълнение на това решение. Изпълни го Русия, но с консенсуса (съгласието) на всички Велики сили.
Но с какво потресе европейското обществено мнение Априлското въстание, което принуди и правителствата все пак да подкрепят българската държавност? Кланетата в Батак и другаде е широко популярното обяснение. Нищо по-невярно. На кланета, и то далеч по-мащабни, Европа бе навикнала. В тези същите години само в Париж, по време на Комуната през 1871 г., загинаха 200 000 французи. Русите изклаха през 1863 г. 100 000 поляци, та и до днес името на генерал Гурко е мръсна дума в тази страна, както и това на Царя Освободител Александър II. Друг герой от Освободителната война - ген. Фьодор Радецки, също е избил не по-малко унгарци при тяхната революция през 1848-1849 г. Така че, през 1876 г. европейците всъщност се впечатляват не толкова от трагедията в Батак, а от репортажите на журналистите, че в България най-личната сграда във всяко селище е училището. И че общо те са 1500 и са построени и поддържани без нито един грош от държавния бюджет на Османската империя. Английските журналисти пишат с известен срам, че във Великобритания училищата също са 1500, а руските - че в огромната им империя, проснала се на 11 000 км от Варшава до Владивосток, училищата са само 1248. "Народ, който хвърля лични пари за образованието на децата си, заслужава независимост", пише един немски журналист.
И така, нека всички ние, историци и публицисти, с общи усилия да променим тази митологема - че Априлското въстание е неуспешно. Дължим го на загиналите за България през 1876-та.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
