45 години минаха от този ден. Тези, които сме били там, никога няма да го забравим. На 20 срещу 21 август 1968 година два български полка, като част от войските на Варшавския договор, нахлухме в Чехословакия. Трябваше да спасим братската страна от надигащата се контраревоюлция. На карта бе оцеляването на социализма. И тя бе в нашите ръце. Поне така казаха началниците.
Българските войници изпълняваха мисиите си, както е модерно да се казва сега, на летището в Прага и в словашкия град Банска Бистрица. Без командния състав всичките бяхме срочнослужещи, момчетии на около двадесет години. Сигурно мнозина днес ще ме окачат на бесилото, ако кажа какво сме мислили тогава. Сега е лесно да се раздават присъди. Особено от тези, които правят политика от това. Струва ми се, че тогава, докато колоната ни напредваше навътре в страната, повечето от нас, които дори не бяха излизали от родните си села и градове, мислехме, че правим нещо добро за историята. Чехословашкият народ в лицето на няколко партийни ръководители искаше помощ. И ето, ние идваме, готови да я дадем. Така казваха.
Само часове след настъплението обаче започнахме да усещаме, че нещата не са съвсем така. Към бронетранспортьорите ни започваха да прииждат хора. Най-обикновени, тръгнали на пазар, или клиенти на близките кафенета. Всеки от тях, особено жените, носеше по някакъв топъл, мил спомен от солта на Черно море и загорелите, вечно безпарични български гларуси. В техните очи България не бяхме ние, брадясалата, прашясала, уморена войска с автомати в ръце. Имам чувството, че дори не ни обвиняваха. Съжаляваха ни. Както и себе си. Бяхме пионки в една голяма игра, от която излизането не е въпрос на желание. Главните роли в този зловещ спектакъл бяха изпълнявани от други - някъде далеч, неизвестно къде. В тази постановка ние бяхме като третия храст в самодейното театро. Но вярно, бяхме на сцената. Това не може да се скрие и не трябва да се забравя. Колкото за извинението - всеки от нас, обикновените войници, би могъл да го поиска, въпреки че едва ли има защо. Никой от нас, обикновените български войници, не е стрелял, наранил, обидил... Бяхме там по чужда воля. Други заповядваха. Те трябва да се извинят. И на нас.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
