Помашкият кьорфишек

Новата партия на пчеларя Моллов е провокация, но търси отговор на проблеми сред мюсюлманите

Помашкият кьорфишек | StandartNews.com

Като наближат избори, традиционно се прави поредната помашка партия. Досега нито един от проектите не се е оказал жизнеспособен, което не пречи експериментите да продължат. Последното начинание на пчеларя Ефрем Моллов и европейски институт "Помак" попадна във фокуса на медиите в момент, когато етно-религиозната струна на нацията е изпъната до скъсване. Моллов заяви, че идеята е вдъхновена от извинението за "възродителния процес", което Сергей Станишев поднесе на Лютви Местан и ДПС на митинга. Той твърди, че БСП се е извинила само на турците, но не и на помаците, и че

над тях е надвиснала зловещата сянка на нов "възродителен процес"

Моллов е любопитна фигура - на изборите на 12 май той се кандидатира за депутат от коалиция "Горда България", където беше включен от името на партия "Свободен народ". "Свободен народ" е близка до бившия съветник в ДАНС и настоящ подсъдим по делото "Октопод" Алексей Петров, който също е роден и израснал в мюсюлманско село - Бабинци край Тетевен.
След 10 ноември имаше различни напъни за оглавяване на партия, която да обере гласовете на българите мюсюлмани. Първи опита късмета си Камен Буров, бивш кмет на ардинското село Жълтуша. После подобни мисли преминаха през главата на Стоян Беширов, неколкократно избиран за кмет на Неделино. Беширов смени няколко партии - "Атака", РЗС и последно се приземи в БСДП. Проф. Адриан Палов по едно време тръгна да гради партия "Прогрес и благоденствие". През 2009 г. същият европейският институт "ПОМАК" направи първия си неуспешен опит за основаване на формация в Триград. По правило тези вождове за

почитани в собствените си села

но нямат привърженици дори в съседните общини.
Проблемът с идентичността на българските мюсюлмани е сложен и пълен с рани и подводни камъни и малцина изследователи са навлезли в дълбочина. Например една голяма част от населението се самоопределят като "българи", други като "турци", трети просто като "мюсюлмани", четвърти като "помаци", а пети (в някои ивайловградски села) дори като "гърци". За немалко от тях етнонимът "помаци" е обиден. Те са и твърде различни - например в Сърница жените са плътно забулени, а в Кирково ходят с къси поли, в Доспат носят предимно арабски имена, а в Жълтуша - български. В последния век българските мюсюлмани в Родопите, Ловешкия Балкан и Лудогорието ги застигна нелека историческа съдба - вълни от насилствени преименувания и покръствания и изселнически вълни към Турция. Родопчани през ХХ век се разиграваха в геополитическия покер между София, Атина и Анкара. Не е тайна, че изобретяването и налагането на "помашката нация" е концепция,

активно разработвана от гръцката държава

която отпечата и учебници на "помашки език"
за северните си провинции. Измислянето на етническа идентичност не е прецедент на Балканите, където с помощта на Коминтерна в средата на миналия век бе опакована и пусната в действие "македонската нация". В същото време твърде неумела е политиката на българската държава, която с някои свои действия (като процеса срещу родопските имами в Пазарджик) и подозрения сама отчуждава българите мюсюлмани и ги възприема като хора втора ръка.
Нееднозначен е и проблемът с политическото им представителство. През 90-те огромната част от населението ненавиждаше бившите комунисти заради репресиите и гласува за СДС, които по едно време управляваха 5 от 7-те общини в Смолянска област. Постепенно обаче

водещи позиции в Родопите зае ДПС

с особената си политика на наливане на пари заедно с религиозна солидарност. Бъдещата партия "ПОМАК" обаче твърди, че у нас не живеят никакви турци, а единствено помаци, които още не са се осъзнали като такива.
Без съмнение "ПОМАК" е поредната провокация, зад която стоят неясни външни и вътрешни сили. Друг е въпросът, че големите партии у нас рядко стъпват в родопските села. За да се пресекат всякакви опити за отчуждаване на населението там и потенциални рискове за откъсване на територии, е необходимо българската държава да изработи специална стратегия за развитието на Родопите - един изключително важен район, който се обезлюдява и по традиция привлича вниманието на чуждите разузнавателни служби.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай