Лидери като Меркел и Ренци могат да спрат евроскептиците
Кой казва, че евроизборите нямат значение? Толкова взривени и възвеличени лидери, електорални цунами, политически земетръси. Европа проговори с пъстро множество гласове - потресени и прагматични, гневни и умерени, еврофобски и еврофилски.
Всички загубиха, само скептиците спечелиха. Твърдението не е невярно, но е като тв риалити - всичко е както го виждаме, но виждаме това, което камерите и режисьорите ни показват.
Евроизборите издълбаха нови разделителни линии: лузъри има и от ляво, и от дясно, победители има и от ляво и от дясно, триумфиращи има и в крайно дясно, и в крайно ляво. Тази нова Европа отслабва различията между ляво и дясно и задълбава разрива между тези, която я харесват, и тези, които никак и силно не я харесват.
Дори и днес има такава категория лидери, които успяват да вдъхновяват гражданите си и с национална, и с европейска перспектива. Евровотът открои фигурата на Матео Ренци - и защото след месец ще поеме ротационното кормило, и защото сътвори единствената изненада за европейската левица (31-те италиански евродепутати са най-многобройната група в ПЕС), и защото триумфира на италианската политическа сцена с шеметна преднина (40,8%) пред евроскептичния си 5-звезден конкурент Бепе Грило (21,2%). Две послания съблазниха италианските леви избиратели: ЕС трябва да се промени и Италия ще го покани да го стори; левицата да се върне към левицата и да престане да прави дясна политика. Още едно послание изостри слуха на европейските граждани: ЕС няма нужда от оси, Италия няма да се съюзява с Германия срещу Франция, "всички трябва да си подадем ръка". Това е единствената добра новина, която Франсоа Оланд e чул, след като осъмна на политическото дъно с преса, която го пита от първите си страници "Още три години?".
Ангела Меркел е в политиката като Мерил Стриип в киното: макар и любопитно да се оглежда за нови лица, журито всеки път връчва оскара именно на нея. Докато толкова други лидери се лутат в дилемата финансова дисциплина - работни места, Меркел ги смесва в печелившия микс на динамичен растеж, подправен и с други контрастни подправки - критична взискателност към европейски партньори като Гърция и силен европейски ангажимент.
От уличните мобилизации до парламентарната трибуна, от гражданския гняв до политическия ангажимент - испанската Podemos реализира мечтата на множество европейски Indignados, които искаха гласът им да не бъде нито игнориран, нито приватизиран от големите партии. 8% от гласовете и 5-те мандата на Podemos са сред големите изненади, поднесени от партия, създадена три месеца преди вота. Народната партия и Социалистическата партия в Испания губят почти половината от електоралната си тежест и от 80-те процента от 2009 г. се свиват на 49%.
Големите губещи
В Испания, Гърция, Великобритания - големите партии са сред най-големите губещи. Огромният скандал с френския Съюз за народно движение за астрономически незаконни разходи на кампанията на Саркози, избухнал броени часове след изборните студия, емблематично илюстрира колко основателни са причините за недоверието на избирателите, които търсят алтернатива в нови формации, стеснявайки хегемонията на големите партии. Ако само преди две десетилетия двете основни партии в редица страни концентрират повече от три четвърти от гласовете, сега падат под половината. Малък щрих от предизборната панорама: ако у нас разкритията се правят преди изборите и в дори в деня за размисъл, финансовият скандал във Франция с огромен електорален ефект бе обявен в деня след изборите.
Триглавата ламя
150 враждебни очи ще следят изкъсо ЕП. Добрата новина е, че няма шанс да се обединят в общ антиевропейски юмрук: толкова не се харесват взаимно, колкото и другите не ги харесват. В армията на евроскептиците можем да откроим поне три групи. Първата е на евроскептичните консерватори. На Партията на свободата (27,5%, 24 депутати спрямо 13 през 2009 г.) на Найджел Фарадж компания в този клуб правят Алтернатива за Германия (7%, 7 депутати/0 през 2009г.) и независимите гърци на Панос Каменос (3,4%, 1 депутат/0 през 2009 г.). Очакваме да се съберат в Европа на свободата и демокрацията.
Европейският алианс за свободата събира втората група на крайната десница. Електоралният триумф затвърди водаческите амбиции на сръхамбициозната лидерка на Националния фронт (24,8%, 24 депутати/ 3 през 2000 г.) Марин льо Пен, която започва да се изживява като Жана д'Арк. Други ключови фигури са Гиърт Вилдерс от Партията на свободата (13,2%, 4 депутати/4 през 2009 г.) и Кристиян Щрасе от Либералната партия на Австрия (19,7%, 4 депутати/2 през 2009 г.).
Неонацистите образуват третата дивизия на радикалната ксенофобска, антисемитска, антиислямистка десница.
Ярки представители са "Златна зора" в Гърция (9,38%, 3 депутати/ 0 през 2009 г. ) и Национално-демократичната партия в Германия (1%, 1 депутат /0 през 2009 г.)
Евроскептичната вълна дълго ще привлича аналитичните ни пера: с лекотата, с която привлича толкова гласоподаватели към урните, се изплъзва на лесни обяснения.
Как да обявим кризата за основен фактор, когато най-щастливата страна Дания изстрелва начело антиевропейска партия? Как да извиняваме екстремисткия вот с безработицата, когато той процъфтява и в страни като Австрия (и Швейцария), където тя е сведена до поносими нива. Как да продължаваме да вярваме безрезервно на младите, които искаме да мислим като зелени, загрижени за човешки права и граждански възмутени, а ги откриваме сред най-ревностните фенове на всички разцветки екстремизъм (всеки трети решил да гласува младеж във Франция е подкрепил НФ)? Защо толкова бодящ очите феномен има толкова невидими причини?
Къде сме ние в новия европейски пъзел
Ние сме любители на куриозите и сътворихме няколко с европейска окраска.
Европа със сигурност спечели от загубилите. Не че Марин льо Пен не флиртува с Путин и обратното, но кресливата ксенофобия на Сидеров не ентусиазира дори евроскептичните му събратя.
Една българска партия превърна своята "най-последователна" европейска и проатлантическа ориентация в център на кампанийната си реторика. Именно тази партия постави и поредния електорален рекорд - и постигна по-висок резултат от предишните избори, и изравни броя евродепутати с коалиционния си партньор, за да постави по-категорично въпроса кой кой е в управляващия тандем. Най-много от резултатите в България бяхме изненадани в България. Не вярвахме, че ще успеем да изпратим толкова европейски послания - и партии с ясна европейска идентичност излъчиха депутати, и гласоподаватели с ясна гражданска идентичност използваха преференцията като електорален инструмент не да обозначат своя вот, а да излъчат своя избор.
Въпросът е може ли, иска ли политическият елит да трансформира този европейски капитал в демократичен ресурс? Въпросът е ясен, отговорът - не съвсем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
