Дългогодишната практика в туристическия бранш да не се дават високи заплати, идва оттам, че повечето професии в този сектор не са свързани с преки резултати от труда, спрямо които да се постигат приходи. В ресторантите например, където традиционно се получават бакшиши, работодателите предполагат, че по-голямата част от заплащането на служителите им ще дойде по този канал и също фиксират доста ниска заплата. Все пак има и позиции, за които трудно се намират качествени хора, и за тях заплащането може би не е чак толкова ниско. Така че не може да генерализираме, че заплатите в туристическия бранш са ниски, защото има разлика както между работодателите, така и между позициите. В този сектор обикновено се започва с минимална заплата, която би могла да стигне до 800 лв. и нагоре в зависимост от позицията и отговорностите на служителя. Ако работодателят има вече сключени догори и е наясно с това какви приходи ще му донесе сезонът, той може да направи разчет и съответно да предложи по-добро заплащане. Определено има текучество на кадри в туристическия бранш, което се дължи на факта, че често няма трудов договор, а оттук - несигурност и неангажираност от страна на работника. Ако очакванията на работодател и работник се срещнат, нещата се случват. Но често се назначават неподходящи за дадена позиция хора и тогава започват проблемите. В Хърватска, където има развит туристически сектор, цените са доста по-високи от родните, а по-високите цени на хотелските услуги водят до по-високо заплащане на персонала. Там средното заплащане в този бранш е от 1000 евро нагоре. В Хърватска един сервитьор получава поне 50-60% отгоре спрямо нашия, но като сложим и бакшишите, заплащането вече се различава в пъти. Хотелиерите трябва да имат сключени договори, за да могат да планират занапред - от колко хора ще се нуждаят и какво заплащане могат да им предложат. Нужно е да има възможност за планиране от страна на хотелиерите, на база на което те да плащат съответната заплата. Но работодателите в този сектор са доста ограничени. А ограничеността им идва от несигурността дали сезонът ще е добър или не и каква ще е посещаемостта. Само ако хотелите ни са печеливши, те ще могат да предлагат и по-добро заплащане на служителите. Но за спасяване на тазгодишния сезон, защо, освен към учениците, от бранша не се насочат и към по-възрастното ни население? Има голям капацитет в хората над 50-60 г. Пенсионери също могат да поемат част от задълженията, но, разбира се, на непълно работно време. За съжаление, недостигът на персонал в сектора ще става все по-голям. В България населението е застаряващо, нямаме много млади хора, а и малкото от тях или не желаят да се занимават с хотелиерска дейност или търсят препитание навън. Така че положението изобщо няма да е розово, ако не се предприеме целенасочена имиграция на служители, които да дойдат от други държави и да заемат позиции в сектора. Като за целта правителството трябва да излезе с фокусирана програма за имиграция. Правим предварително проучване за това колко кадри ще ни трябват за сезона и организираме пристигането им примерно от Тайланд, Виетнам и т.н. А желаещи ще има, защото заплащането у нас все пак е по-високо от това в други държави - някои азиатски страни например. Просто трябва да отворим границите си и да поканим хората от такива страни, които биха търсили работа навън, за да дойдат да работят в България. Все пак сме в Европа и смятам, че ще има интерес.
(Записа Михаела Благоева)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
