Откакто е част от управлението, Патриотичният фронт може да се похвали с общо пет инициативи. Две от тях вдигнаха много шум и имат потенциала да спънат едно току-що съставено правителство: да се премахнат новините на турски език и да се отстрани един заместник-министър.
Другите три инициативи се приеха по-тихо заради по-скромния им заряд да напакостят на един-единствен човек: Волен Сидеров, привиждан като недостатъчно добър националист, но пък като достатъчно добре въоръжен мъж, който е достатъчно силно подозиран в това, че може да е наркозависим. Предложенията гласят: заседанията на парламента да започват с националния химн, депутатите да се проверяват за употреба на наркотици и да нямат право да носят оръжие в парламента. (И трите предложения бяха отхвърлени в пленарната зала.)
Това, че първите две предложения са посегателство върху трудно извоювани свободи, е вън от съмнение, но зад тях прозира и още нещо: оскъдният аргументационен потенциал на Патриотичния фронт. По отношение на новините на турски език, например, обясненията са следните:
- "Това е нещо тъпо, скъпо и излишно", което "никой не ползва", което "дразни немалка част от хората" и "коства обществен ресурс" (Искрен Веселинов, Нова тв, 14 ноември);
- "Невероятно страшно много държим на този жест" (премахването на новините - б.р.) (Валери Симеонов, агенция Фокус, 10 ноември);
- Новините са "дребен въпрос", който "трябва да бъде решен" (Красимир Каракачанов, Дарик радио, 22 ноември);
Новините на турски език вървят всеки следобед по Канал 1 и представляват превод на излъчената по-рано през деня емисия на български език. Турскоезичната информация излезе в национален ефир преди около 15 г., по времето на правителството на Иван Костов, и беше посрещната като голяма стъпка напред в преодоляването на етническата сегрегация, до която беше довела политиката на Тодор Живков. За всичките 15 г. тези новини инкасираха само два негатива: първо "Атака" искаше да ги забранява през 2009 г., а сега същото искат и от НФСБ. Все с изброените по-горе мотиви.
Втората гръмка инициатива на ПФ е призивът да се уволни току-що назначен заместник-министър на отбраната. Като аргумент се изтъква неговата партийна принадлежност, макар че той изобщо няма такава. Като втори аргумент се посочва предположението, че заместник-министърът понякога пише на турски език във Фейсбук. Трети аргумент няма, но за всички е ясно, че проблемът е в турското име: Орхан Исмаилов, завършил академията на МВР и отделно право във Великотърновския университет, специализирал в Канада, доктор на науките, бивш член на Комисията по досиетата. Нито едно от професионалните му завоевания не беше оспорено.
Разглеждането на етническия произход като пречка за професионална реализация е феномен на късния социализъм - време, в което турските имена задължително трябваше да се сменят с български, за да може ученикът да бъде допуснат до училище, работникът - до завода, а певецът - до сцената. В изтеклите 25 г., когато десетки принципи на демокрацията бяха първо възприемани, а после отхвърляни, фалшифицирани или взимани на подбив, все пак имаше едно завоевание, което никой никога не подложи на ревизия: правото на реализация независимо от името. В момента именно то изглежда изпратено на поправителен. И понеже връщането назад не е толкова лесен процес, първата жертва на ПФ съвсем не са правата на гражданите, а дневният ред на управлението. От него се очаква да е в крак с времето, но вместо това му се налага да отговаря на ехо с четвъртвековна давност.
Ако трябва да измерваме коефициента на полезност на ПФ, ще стигнем до заключението, че в момента той е равен на нула.
(Дойче Веле)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
