Между "Осанна" и "Разпни го" се оказа здравният министър д-р Петър Москов след изказването си, че няма да позволи на цигански банди да тероризират екипите на "Спешна помощ". "Стандарт" сблъсква мненията на социолога Светла Енчева и политолога Огнян Минчев, публикувани в личните им блогове.
Реформатори юбер алес
Светла Енчева
Харесвах Петър Москов, защото още преди години беше предложил хубави идеи за реформирането на спешната помощ. Не помня тогава да е споменавал, че линейки няма да ходят в ромските гета, иначе нямаше да го харесвам. Едва ли са много хората, които нямат личен повод да се уверят, че спешната ни помощ има нужда от реформи. Моят повод е свързан с инфаркта на свекъра ми. След като линейката се забави повече от 40 минути (обичайно), лекарката се скара на свекъра ми, че напразно я е извикал, нищо му нямало. За втори път му премери кръвното и пулса и тогава установи резки колебания в кръвното и аритмия, та се усъмни, че може и да има нещо. Нищо сериозно, рече, но заради аритмията по-добре да дойдете с нас. Накара го да слезе от четвъртия етаж (в блока няма асансьор). Сам. Правилно прочетохте. После той се качи на раздрънканата линейка. В болницата веднага разбрали, че става дума за инфаркт. Докато се опитвали да го закрепят, свекърът ми получил втори инфаркт. Почина.
Затова, колкото и да не мога да приема прегръдката на Реформаторите с Патриотичен фронт (която изумява дори Бойко Борисов), се радвах, че Петър Москов е министър на здравеопазването. До вчера, когато до мен стигнаха идеите му за това Спешна помощ да не ходи в ромските махали. Министърът не е юрист и може да не е чувал, че съвременното право не допуска колективна вина. Но като политик няма извинение да не знае това, та се надявам колегата му Христо Иванов да му го обясни. Преди да откаже на огромна част от представителите на етническо малцинство достъп до едно от основните им човешки права, Москов да се беше позамислил малко. За Хипократовата клетва поне. Убедена съм, че на много от представителите на етническото мнозинство в България също им е идвало да бият представителите на Спешна помощ. От безсилие, от отчаяние, от обида. Предполагам, че по-рядко го правят. Усещам се, че предполагам така, защото има по-малко данни за етнически българи, оказвали физическо насилие върху екипи на Спешна помощ. Всъщност нямам доказателство дали това е така, не разполагам със статистика на насилието срещу Бърза помощ по етноси. Но ако допуснем, че етническите българи по-рядко бият докторите, смятам, че една от причините за това е по-ниската степен на усещане за безпомощност като цяло. Която пък идва от начина на живот и от отношението. Българите все пак разполагат с повече ресурси да се защитават. Що се отнася до хората, които живеят в ромските гета, на какво да се надяват те? На правосъдие? На превенция, че по-рядко да се стига до Спешна помощ? На здравословна среда, водопровод, канализация? На инфраструктура, че линейките да идват по-лесно? Или може би на съчувствие от страна на обществото? Как реагираме при новината, че екип на Спешна помощ не е пристигнал навреме при етнически българи и как, ако става дума за етнически роми? Разбира се, обяснението не означава оправдание. Отговорността за личната вина трябва да се носи - при всички случаи. А не да вдигаме ръце от ромите, защото са... роми, което също е дискриминация. А още по-добре би било, не само в случаите с роми, да се сещаме, че има и такова нещо като възстановително правосъдие.
Но какво казва г-н министърът Петър Москов: "Има кмет и той трябва да гарантира сигурността на екипите. Наистина съм бесен. Това са цигански банди, нека бъде ясно. Не е достатъчно да бъдат осъдени, а някой на местно ниво да гарантира, че екипите ще се прибират от адресите". Ако нещо ме притеснява в случая, то е изразът "не е достатъчно да бъдат осъдени". А какво е достатъчно? Как на местно ниво да се гарантира сигурността на екипите? С граждански патрули? С концлагери? Друг бисер на министъра по същия повод: "Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират, когато искаш да им помогнеш и не нападат..." Какъв трябва да е екзистенциалният ти хоризонт, за да смяташ, че някой е избрал да се държи като скот? Каква трябва да е човешката и лекарската ти етика, за да твърдиш, че има хора, които заслужават към тях да се отнасяш като с животни?
А ми се щеше Москов да предложи такава реформа на Спешна помощ, след която вече просто да нямаме желание да бием екипите от безпомощност и отчаяние. И да си дава сметка колко е тревожно състоянието със здравето в ромските махали. И да има визия и по този въпрос. Различна от геноцида. Четох коментар във Фейсбук по повод на Москов, че всъщност май ще излезе, че прегръдката между Реформаторите и Патриотичен фронт не е просто компромис. Че отвътре им идва. Май така ще се окаже, за съжаление.
Подкрепете Петър Москов!
Огнян Минчев
Преди няколко години ме поканиха заедно с няколко колеги на дискусия за реформи. На място се оказа, че трябва да даваме съвети на социалния и здравния министър - как да реформират секторите си. Започнах да говоря неуверено: "Г-н здравен министър, вашата система се реформира по парадоксален начин - отгоре-надолу. Създадени са луксозни клиники. Уреден е статутът на елита на лекарското съсловие. В някои области имаме елитни здравни услуги. Фармацевтичните компании доставчици работят при устойчив комфорт. Но една къща не се строи от покрива надолу - започва се от основите и се покрива накрая. Ако искате да реформирате здравната система, трябва да започнете от най-долу - от бързата помощ...". Министърът ме погледна, присви очи и каза: "Вие чувате ли се какво говорите? Да инвестирам аз в Бърза помощ, за да се обаждат циганите и да разкарват линейките нагоре надолу, това ли препоръчвате?". В този момент разбрах, че реформа няма да има - няма как да има, след като подобни аргументи определят гледната точка на ресорния министър. Спомних си за този случай, след като социалните мрежи избухнаха срещу "дискриминационното" изказване на Петър Москов по повод побоите над лекари от Бърза помощ. Аз не искам да споря с блюстителите на публичния морал и със защитниците на малцинствените права, които живеят в центъра на София и наблюдават нарушенията на човешките права в места като село Врачеш по телевизията. Не искам да споря не за друго, а защото споделям тяхното мнение - не може граждани да бъдат лишавани от медицинска помощ заради етническата си и въобще - общностна принадлежност. Това казах и на министъра преди няколко години, когато той високомерно отказа да реформира Бърза помощ, за да не "обслужва циганите на повикване" (цитирам). Но не мога и да заема позицията на правозащитния щраус - да съблюдавам строго публичното говорене да бъде политически коректно, а срамежливо да извръщам очи от една брутална действителност на насилие, беззаконие и произвол, отговорността за която не е на едно малцинство, на едно или друго гето, а на всеки един от нас, членовете на обществото и гражданите на държавата. Да, наша е отговорността, наша е и вината.
Ние няма какво да отговорим, ако децата и внуците ни ни попитат: Знаехте ли, че стотици, хиляди възрастни хора в селата и малките градове са пребивани, ограбвани и изнасилвани практически безнаказано в продължение на десетилетия? Знаехте ли, че цели региони в България запустяват просто защото дребната престъпност е достигнала мащаби, при които е невъзможно поддържането на нормална делова дейност - земеделска, търговска, индустриална? И че там, където няма делова дейност, няма работа, няма ред, няма прехрана, няма население... Знаехте ли, че тази дребна престъпност се неглижира и толерира от едрата престъпност, контролираща държавата? Знаехте ли, че стотици, хиляди деца не ходят на училище или ходят там само формално...?
Протестираме за това, че здравният министър отказал да изпраща екипите на Бърза помощ на места, където могат да бъдат бити и унижавани... Има ли стотина - двеста правозащитници и блюстители на либералните ценности, които биха се качвали в продължение на един месец - един месец! - на линейките, пътуващи към места като Врачеш? Защо лекарите от Бърза помощ да плащат цената за това, че ние сме либерално общество в условията на бедност, безхаберие и абдикиране на държавата и общественото мнение от язвите на заобикалящата ни действителност? За пръв път от много години насам имаме министър, който поема публична отговорност за промяна в здравната система - не се скатава, не се измъква с общи фрази и мъгляви обещания. Москов пое отговорност. Може да не ви харесва начина, по който го е направил - дайте му кредит за отговорността.
Всеки, който е имал досег със здравеопазването вижда много добре, че тази система се срутва отвътре, разпада се на съставните си части поради несъвместимост на принципите, върху които е изградена с практиките на всекидневното си съществуване. Бързата помощ е най-отпред - на "фронтовата линия" срещу едно бедно и болно общество, ограбвано от своите елити - включително и от елита на здравеопазването. Да посмееш да реформираш Бързата помощ означава да сложиш пръст в раната, да започнеш да разриваш авгиевите обори, да започнеш да търсиш твърда основа за нов градеж. Подкрепете Петър Москов! Не зная дали ще може да се справи с предизвикателство от този порядък - реформа в българското здравеопазване. Но той поема предизвикателството. Неговите предшественици не го направиха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
