Докато не станем нормална държава, спортните успехи ще бъдат опиум за народа
Само за една нощ Кубрат Пулев измина познатия отпреди две хилядолетия път от "Осанна" до "Разпни го". Надеждите на целокупната телевизионна нация за симфония от крошета, ъперкути, десни прави и шампионски пояс корабокрушираха в петия рунд на мача за световната титла в Хамбург. Украинецът Владимир Кличко с необяснима лекота прати три пъти нашия боксьор на пода, а четвъртия път - директно в нокаут, последван от спешна хоспитализация. Загубата беше неочаквана най-вече за незапознатата с бокса и облъчена с дива пропаганда публика. Месеци наред рекламният щаб на Кобрата, медии и агитатори внушаваха на населението идеята, че едва ли не в мига, в който нашият боец се качи на ринга, краката на украинеца ще се подкосят от ужас и при първото леко перване през устата той ще се срути, или ако остане случайно прав, през сълзи ще моли за пощада. Първа жертва на пренавиването на пружината изглежда стана самият Кобрата, който изглеждаше излязъл за лека тренировка със спаринг партньор, а в действителност се озова срещу безмилостна машина в боксови ръкавици. Загубата на реалистично усещане за класата на двамата съперници и най-вече за силата на Кличко попари жестоко зрителите и раздвои техните реакции. Едната част зациклиха в обяснения за световната конспирация, съдийската мафия, хазартното лоби и как Кличко
се бил с железни шини под ръкавиците
Другата се нахвърлиха върху Кобрата с обиди, че едва ли не е нищо повече от квартален побойник и гамен, по случайност пуснат в бой за световната титла. Разбира се, и двете крайни твърдения са далеч от истината.
Криворазбраният патриотизъм изби и в откровено просташки прояви като освиркването на химна на Украйна, поредица от долнопробни закани и клевети, клетви за българската изключителност и очертаване на кръга от заподозрени душмани на нацията. Към разочарованията 24 часа по-късно се прибави още и излагацията на футболните национали, които направиха равен с Малта насред София. Това се оказа предостатъчен повод част от сънародниците да изпаднат в пиянско самосъжаление, че българинът за нищо не става и сме осъдени да ходим голи, боси и нещастни по грешната земя, докато някоя атомна бомба не ни отърве от мъките ни.
Вярно е, че като цяло населението в Републиката никак не живее добре. Мизерията, унинието и стресът са ни хванали за гушата, а спортните и културните успехи са един от малкото отдушници. Мигове, в които българите да се зарадват и да се почувстват горд народ, способен да смае света и да го накара да ни уважава. Всъщност кой знае защо ежегодните победи на българските деца на световните олимпиади по математика и физика не са в състояние
да изкарат хората по улиците с развети знамена и вувузели
По-скоро народната душа ще престане да има нужда от солидни дози допинг, докато България не се превърне в развита европейска страна с добър стандарт, липса на глад и бедност, работещи институции и наличие на морал у управниците. Дотогава ще ни гони "бразилският синдром", при който загубата на любимия футболен тим се посреща със самоубийство, а победата - с едноседмична фиеста и дългосрочно осмисляне на живота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
