Без рейсове между областните и общинските центрове ще ни остави от 1 февруари Национално сдружение на автобусните превозвачи. Който иска да продължи да учи, работи или да се лекува - да си търси отсега квартира. Или да спи при роднини.
Поводът за заплахата са 6 искания, които превозвачите представиха публично точно 2 месеца, след като са ги изпратили до премиера и трима министри, без да получат отговор.
Основният проблем, срещу който автобусният бранш роптае вече четвърт век, е сивият сектор. И с право! Как не се намери едно правителство, което да пребори нелегалните превози! Цяла армия инспектори дебне пред автогарите и по главните пътища - и нищо!
Срещу народа можеш ли да се бориш?! Пътници срещу държавата - това сме ние. Или повечето от нас. Огледайте се, ако не вярвате. За един лев и 10 минути икономия сме готови да загърбим и законите, и здравето, и живота си!
Такива сме всякога и навсякъде. И когато купуваме колбаси от "чисто месо" за 4 лв. килото или литър "истинско" вино за 2 лева. Лъжем се един друг в очите и се радваме, когато единият надцака другия дори и с 5 ст.
Такива сме и, когато избираме с какво да пътуваме. Качваме се без колебание на първата кола пред автогарата, чийто водач ни пресреща с предложението да ни закара с 15 минути по-бързо от автобуса на стойността на билетчето. Пак заради някой лев икономия така избираме и автобусната фирма, с която да пътуват децата ни на екскурзия или на зелено училище. Никой не мисли, че всяко билетче освен всичко друго е и застраховка и, че ако колата на "добрия" водач се повреди или не дай, Боже, катастрофира, никой не ни гарантира нищо. Нито кой ще ни закара до крайната цел при авария, още по-малко - да ни изплати застрахователна премия при телесна повреда.
Печалните резултати от някои икономии всички ги знаем. Помним и децата от р. Лим, и загиналите под Бакаджиците, на "Тракия" и пр. Но продължаваме да мислим, че законите не са за нас и, че нищо лошо не може да ни се случи!
"Парица е царица", мисли нашенецът и за мижава икономия винаги е готов на всичко!
Така че автобусните превозвачи с право негодуват срещу сивия сектор в бранша. Хиляди нелегални превозвачи им крадат пътниците под носа, без да плащат данъци, застраховки - нищо! Но какво да направят, когато пътникът е този, който избира на какво да се качи?
Ами държавата? Държавата си е същата, която ни "пази" и от нелегалния внос, и от престъпността, и от всичко! Държавата е създала закони, но е оставила и вратички и дори цели портали в тях. Така например според нормативите таксита могат да бъдат автомобилите с до 6+1 места, а автобуси - над 9+1 места. Тези две категории - таксита и автобуси, се следят от инспекторите на ИА "Автомобилна администрация" (ИААА) по много критерии и параграфи. Колко стриктно - е друг въпрос. По-важният проблем е, че автомобилите със 7+1 и 8+1 места остават извън обсега на държавния контрол, което ги превръща в идеални за нелегалните превозвачи. И когато инспекторите спрат тези "бусчета", дори по сигнал на автобусен превозвач, самите пътници в тях скачат срещу проверяващите и започват един през друг да ги уверяват, че всички те са роднини или комшии на водача, че не му плащат нито стотинка и, че отиват на сватба, рожден ден или да копаят царевицата.
Инспекторите гледат, мигат на парцали и не могат да се хванат за нито един член или параграф - нито да ги свалят, нито да санкционират водача. По закон, ако на база на някакви доказателства или свидетелски показания успеят да докажат, че водачът извършва нерегламентиран обществен превоз, те могат да свалят номерата на автомобила за 6 месеца.
Такива случаи обаче няма. Напротив! Историята на ИААА помни случаи, когато инспекторите са докарвали нещата до съда, където пътниците, които вече са свидетелствали срещу водача, се отказват от показанията си - и всичко пропада.
Да, явно по-лесно е да повярваш на един водач, че ще те вози три пъти безплатно от село до града срещу отказване от показанията, отколкото, че ако съдействаш на инспекторите - нещо в държавата ни ще се оправи.
Какво да се прави - повече от век, откакто е бил описан, синдромът "Андрешко" явно не може да бъде изгонен от нас по никакъв начин. И нито родните закони, нито регламентите на ЕС, нито общественият морал могат да го повалят.
На думи всички сме за реда и закона, но на практика заради някакви малки и мимолетни облаги сме съпричастни на нарушителите.
Проблемът е, че и спирането на автобусите няма да се справи със синдрома "Андрешко". Нито със сивия сектор в обществените превози.
Да, бедността не е порок, но когато прерасне в бедност на Душата - става пагубна не само за индивида, но и за цялото общество!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
