Ако изтребителите и музейните работници не можаха да скарат депутатите, то ракията със сигурност може. Двете поправки в закона за акцизите и данъчните складове вече взеха първата си жертва - Патриотичният фронт иска да изключи от групата си депутатката Полина Карастоянова. Защото "лобирала" за големите производители на вино и ракия. Как обаче точно лобира и как ги защитава - никой не може да обясни. Защото под внесените предложения са подписани дузина депутати като Емил Димитров-Ревизоро, Милен Михов, Атанас Стоянов, Красимир Каракачанов. Но упреци има само към Полина Карастоянова. Предложенията бяха приети първо на второ четене от Комисията по бюджет и финанси. Подкрепи ги Националната лозаро-винарска камара и КРИБ. А в пленарна зала те минаха с голямо мнозинство от депутати от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, част от Патриотичния фронт и БДЦ. Независимо от факта, че предложенията бяха аргументирани от най-подготвения по акцизната тематика депутат на ПФ в лицето на Емил Димитров - Ревизоро (ВМРО), те срещнаха сериозен отпор от страна на Димитър Байрактаров - отново от ПФ (НФСБ). И веднага пролича пропукването в парламентарната група на ПФ. След всичко това е важно да се отговори на няколко въпроса. Първо, лобист ли е Полина Карастоянова, която подкрепя предложения в защита на интереса на държавата, увеличаването на приходите в държавната хазна с над 100 млн. лв. и за изсветляване на сектора производство на алкохол и алкохолни напитки, където много компании застават с името си, внасят над 180 лв. в хазната на година само от акциз, плащат данъци и осигуровки, дават работа на десетки хиляди души, правят инвестиции за десетки милиони лева на територията на страната? А какъв тогава е Валери Симеонов, който с внесения вчера законопроект се обявява в защита на изцяло нелегалното производство на алкохолни напитки? Второ, защо Валери Симеонов обвинява в лобизъм единствено Карастоянова, а не се отнася по същия начен към Емил Димитров-Ревизоро, Милен Михов, Атанас Стоянов и Красимир Каракачанов? Трето, очевидно тези събития са просто повод за разразяване на вътрешни битки в парламентарната група на ПФ. Защо обаче за тази цел трябва да се използват селските казани за ракия и ненужно да се парадира с теми за лобизъм и икономически интереси? Защото в действителност
става въпрос за конфликт между Симеонов и Каракачанов
и той се дължи най-вероятно на лошото представяне на местните избори на НФСБ, докато същевременно техният партньор в ПФ - в лицето на ВМРО, постигна завиден успех.
Но в крайна сметка не е ли по-важно да се обясни истината на хората. Поправките, които бяха приети от мнозинството депутати, засягат нелегални винпроми, от които хазната губи около 185 млн. лв. на година. И никой не посяга на домашната ракия и на малките казани. Хората, които имат казани в двора, гаража, избата и варят до 500 литра с едно зареждане, могат да са спокойни. Ако са регистрирани, разбира се, и не лъжат в количествата. Защото законът за акцизите е определил режим за два вида производители - за лицензирани винпроми и за малки спиртоварни. Първите плащат пълния размер на акциза, а вторите работят по намалена ставка. Първите внасят 185 млн. лв. акциз всяка година, а вторите се отчитат с едни скромни, но от сърце, 700 000 лв. Годишно у нас се произвеждат около 400 хил. тона грозде. 200 хил. тона от него се преработват от големите винзаводи. А останалите 200 хил. тона къде отиват? В малките винпроми. Ама в тях влизат и още поне 100 хил. тона други плодове - череши, круши, праскови, кайсии, от които също се вари ракия. Е, защо да няма аргументи тогава да са в еднакъв режим пред акцизния закон?! Валидно е обратното - няма аргументи да са в различен режим. Освен това варенето на ракия е сезонен бизнес. Прави се, когато има плодове, от които да се вари. Защо да не се отчете и в закона тази сезонност? А и нещо много важно - с този запис
ще са сигурни, че се вари ракия само от плодове
а не от компоти или често направо от битова химия. Защото истинското време за варене на ракия е от юли до декември - тогава е времето на зреене, бране и ферментиране на всички плодове, съдържащи захар. Черешите зреят през май и юни. Юни се берат, ферментират един месец и през юли се вари ракия от тях. Няма как да се вари ракия от череши през април, да речем. Гроздето се бере през септември, ферментира месец и се вари ракия през октомври и ноември. Декември вече е студено и всеки технолог ще каже, че няма как нещо да ферментира при ниски температури и след това да се вари ракия от него. А и за никой не е тайна, че има лица, които произвеждат десетки тонове ракия по-рядко от собствен, а по-често от купен материал, който след това продават нелегално. За тези огромни количества, които дори не се знае колко са, не са платени нито акциз, нито ДДС. А те се продават по кръчми, край пазари и пътища, в наливни дамаджани и пластмасови туби. Тази ракия е всичко друго, но не и домашна. Произвежда се в индустриални количества от хора, които нямат право на това. Ако се върнем на онези 700 хил. лв. акциз, те са внесени от около 2000 малки винпрома. Сметката показва, че всеки от тях внася средно по 350 лв. акциз. При намалената акцизна ставка той се равнява на 160 литра 40 - градусова ракия. За всеки литър производителят иска около 1 лев. Което пък прави 160 лв. средно на година. А коя фирма съществува, за да отчете годишен приход от 160 лв.? Няма такава, нали?! Обаче реалността опровергава сметката - има ги, цели 2800 регистрирани, 6000 общ брой и само по два дни в годината работели 2800 казана от тях? Това не е ли сив сектор? И не става въпрос за казаните от по 100-200-300-400 литра, каквито са тези на хората у дома. Говорим за тези от 500 литра нагоре. Законово регламентираната по-евтина ракия на хората ще си остане и казаните до 500 литра. Да си я варят, да си зареждат собствената продукция от грозде или плодове. Да им е здраве. Законът засяга само големите нелегални винпроми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
