Димитър Ганев, политолог
Сегашната политическа ситуация в България се оформи още в момента, когато започна разпадът в коалиционните отношения между БСП и ДПС - т.е. само десетина дена след евровота. Тогава стане ясно, че предсрочните избори вече не са нещо хипотетично, а реално предстоят. Оттогава сме и свидетели и на една много мощна атака на опозицията спрямо управляващите. Тази атака върви по няколко линии и успя да наложи в обществото усещането и не без основание - че държавата катастрофира, че нещата са трагични и т.н., което съвпадна и с временната паника около банките.
Основният инструмент в тази атака е искането за актуализация на бюджета.
Ако тя бъде приета, това означава управляващите да признаят провала си, което обяснява и неотстъпчивостта на премиера Пламен Орешарски по този въпрос. Именно заради това опозицията настоява толкова много за въпросната мярка. В този контекст искането на президента Плевнелиев пък е от съвсем друго естество. Предстои управление на служебно правителство. И ако не бъде актуализиран бюджетът, то може да се окаже в един момент лишено от оперативен финансов ресурс. Защото просто няма да има парламент, който да гласува подобни промени.
Финансовата ситуация в страната е нагнетена допълнително и от все още липсата на пълна яснота какво всъщност става с КТБ, а и с други банки. А също и какви пари и къде трябва да се прехвърлят от резерва, за да се стабилизира окончателно ситуацията. Това създава допълнително напрежение в обществото.
И доколкото сме все още на футболна вълна, от Брюксел ни показаха пет "жълти картона". Това също налива вода в мелницата на опозицията и продължава да поддържа усещането за провала на държавата. Защото санкциите за неизпълнението на различните ангажименти и договорености наистина могат да доведат до жестоки финансови санкции за страната. За съжаление, общото усещане е, че България наистина в момента е изпаднала в някаква обстановка на пълно безвластие и е напълно неконтролируема.
В този контекст всякакви опити да сближаване между досегашните управляващи и опозиция, по точно между ГЕРБ и ДПС засега са неясни и конюнктурни. И било твърде рано да говорим за някакви бъдещи коалиции. Засега може само да се предполага, че ако ГЕРБ и Реформаторският блок спечелят достатъчно мандати, за да формират стабилно парламентарно мнозинство, то това ще бъде новата коалиция, доколко има заявена готовност за такава и от двете страни. Ако този сценарий не се случи, ще трябва да се търси вариант за по-широка коалиция. Въпреки че една такава на ГЕРБ с ДПС или БСП просто би я сринало като партия. Но това засега е чисто хипотетично. Всичко ще стане ясно на 5 октомври.
А засега парламентарните партии просто трябва да проявят национална отговорност и да приемат по най-бързия начин вече приетите и съгласувани в комисиите закони в оставащите две-три седмици работа на парламента. Особено тези, които са свързани със забележките на Брюксел. За да не загубим стотиците милиони, а може би и милиарди евро, които ни се полагат като членове на ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
