Преди време имаше един виц, който завършваше с думите "Не били компютри, а компоти". Нещо подобно може да се каже и за парите по новата оперативна програма "Наука и образование", на която цялата научна общност възлага надежди, откак се заговори за нея. "Нероден Петко", каквато всъщност е въпросната програма, се оказа с орязан бюджет още в зародиш. Което на практика поставя въпроса дали има смисъл изобщо да се ражда.
Откак се е заговорило за програмата, в научните среди витае митичната цифра 1,5 млрд. - евро или лева, изберете сами. Това обаче към момента е само искане на гилдията, което няколко поредни министри подхранваха мълчаливо и създадоха очакванията, че даването на тези пари е възможно. Всъщност това е таванът на сумата, която може да бъде поискана - 10 на сто от общите пари, които ни дава Европа, и на практика никой не е обещавал тя да отиде точно за наука. А който познава манталитета на българския държавник, не би трябвало и да вярва, че той ще предпочете да даде подобни пари за нещо, което не може нито да се види, нито да се пипне, а плодовете от него със сигурност няма да се берат този мандат. "Толкова пари и за магистрали няма", коментираха под сурдинка представители на властта.
Така де - магистралите всички ги виждат, те са веществен и разбираем PR, за разлика от науката. Тя е магистрала на духа, а той е нещо, което вълнува малцина. Наричаме я приоритет само в моменти на предизборна кампания или когато шепа учени заскандират "Оставка" под прозорците на властта. През останалото време да си знае мястото. В същото време на учените се обяснява, че дори самото съществуване на такава програма само по себе си е успех. Само че, ако тя се приеме с толкова нищожни средства, които някои ректори съвсем уместно нарекоха "трохи", това по-скоро ще я компрометира. До такава степен, че от нея няма да има смисъл.
А по-тъжното е, че учените ни са се вкопчили в тази програма именно защото държавата не им дава достатъчно пари по други пера, така че да живеят и работят достойно. От дълго време измъчената БАН гледа на нея като на панацея, още повече, че министри от предходното правителство на няколко пъти размахваха пръст на академията, че не печелела достатъчно пари по проекти. Ако им отнемат и тази перспектива, не знам дали 650-те учени, напуснали БАН за година, няма да станат много повече.
Впрочем най-тъжното е, че в съмненията на Брюксел, че България е способна да администрира самостоятелно подобна програма, има и нещо вярно. Достатъчно е да погледнем какво направи МОН с парите за учебните програми - похарчен бе милион с такива резултати, че сега всичко трябва да се прави наново. Във фонд "Научни изследвания" раздаването на пари се превърна в цирк - след като в продължение на години проекти от типа "Бельото като дискурс" печелят на гърба на фундаменталната наука. Дори и след влизането на АДФИ за проверка във фонда не е сигурно, че това ще се промени - по простата причина, че агенцията може да затегне кранчето при раздаването на средства, но не може да прецени научните качества на проектите. Щом учените са решили да ги дават за историята на бельото - ами така да е.
Значи това е хоризонтът на българската научна мисъл - а за подобен хоризонт и сегашните трохи са много. Затова и бг чиновниците решават въпросите, като правят конкурсите "за наука и иновации" и дават парите предимно за иновациите - тоест за подобряването на качеството на чушкопека например. На този фон, ако някой има научна идея, най-добре е да я скрие дълбоко за по-добри дни - така или иначе у нас парите се дават не за компютри, а за компоти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
