Милиони евро, предназначени за бедните в България и Румъния, ще се пренасочат към Германия. Първо - защото двете балкански страни не умеят да ги усвояват. И второ - заради наплива на румънци и българи към Германия.
Общинските власти в редица германски градове имат проблеми с пришълците от България и Румъния. Наричат тези хора "мигранти по бедност", като във въпросната група влизат не само ромите, а всички българи и румънци. Засега те имат право на свободно придвижване и на избор къде да живеят. От 1 януари обаче ще се ползват и от всички социални привилегии в Германия. Според статистиката през тази година в Германия са се заселили 70 хиляди души от България и Румъния, а догодина се очаква броят им да достигне 180 хиляди. Те бягат от ужасната беднотия в своите страни. Сред тях има доста добре квалифицирани специалисти - инженери, техници, лекари, медицински персонал, чието бъдеще в Германия е, общо взето, гарантирано. Далеч по-тревожно е положението с останалите.
Местните хора отдавна се оплакват не само от мръсотията и от шума на пришълците, които имат съвсем различни социални, културни и хигиенни навици. Положението се влошава допълнително и от това, че ромските кланове се карат помежду си. Но има и още. Полицейските статистики показват и ръст на престъпността. Много деца не ходят на училище, а просят или джебчийстват.
Самите пришълци обаче често стават жертва на престъпни схеми. Първо - на трафикантите на хора, които ги докарват в Германия. После - на своите сънародници, които са пристигнали по-рано. Някои наемодатели също печелят добре от незнанието на новопристигналите.
Въпреки че нямат право да работят, много роми всеки ден търсят някаква прехрана. Често я намират на нелегалния надничарски пазар, за който властите си затварят очите. Там ги наемат на черно срещу ниски надници и без никакви осигуровки. Работодатели обикновено са малки строителни фирми, които имат нужда от един-двама души за деня. От 1 януари 2014 обаче нещата се променят. От този момент нататък българите и румънците имат пълен достъп до трудовия пазар и съответно ще се ползват с всички права - като здравни и социални осигуровки или добавки за жилище.
Германските общини, върху които ще легне тази финансова тежест, вече протестират. Само Дуисбург очаква допълнителни разходи от около 13 млн. евро. В един документ на дортмундската община, към който се присъедини и Сдружението на германските градове, се отправят остри критики към правителството в Берлин и към ЕС. Общинарите настояват Берлин да поеме социалните разходи, които възникват "поради сбърканата политика на европейско разширяване".
ЕК и правителството на провинция Северен Рейн-Вестфалия най-после чуха оплакванията на общините и отпуснаха общо 1,7 млн. евро за интеграцията на пришълците. Ще им се предлагат курсове по немски, преквалификация и професионално обучение.
Средствата, които сега предоставя Еврокомисията от своите социални фондове, по принцип са били предназначени за бедните хора в страните, от които произхождат мигрантите. Първоначалната идея бе да им се помогне, за да не напускат родината си. Но страни като България и Румъния усвояват само една четвърт от тези пари, така че те сега се пренасочват. От тази промяна печели най-вече индустриалният район Рейн-Рур в Германия. С европейските пари се предвижда да се помогне на пришълците да се интегрират в новата си родина.
Политиците твърде дълго се залъгваха, че повечето пришълци няма да се задържат дълго. Днес вече никой не си прави илюзии: те ще останат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
