Младежът Х е приет да учи медицина. Все още е в първи курс, но отсега мечтае за момента, в който ще получи еднопосочния си билет за чужбина, или иначе казано - дипломата си. Както около 50% от връстниците си не смята да практикува тук. Поне толкова се оказаха бъдещите медици, мечтаещи за реализация навън според едно неотдавнашно изследване.
На този фон преди ден просветното министерство лансира идея, според която ще привлича бъдещи медици, педагози и инженери в университетите, като плати семестриалните им такси или вдигне стипендиите им. Това би трябвало да бъде част от пакета мерки за привличане на кадри в областите, където в близките години се очертава траен дефицит на хора. Проблемът обаче е в това, че въпросният пакет ще се разпадне много скоро, ако бъде оставен само на ръцете на образователното министерство. Защото привличането на специалисти в дадена област става не със стипендии, които ще се получават четири или шест години, а със заплати, които
гарантират цял един нормален и достоен живот
Както и с такива реформи, благодарение на които лекари и учители няма да преживяват нова "революционна промяна" в сектора си на всеки четири години, когато на власт дойде поредното правителство. А за да се направи това, един "социален пакет" не стига.
Ако човек се вгледа в рейтинговата система на университетите, ще открие, че проблемът с кадрите всъщност се намира на съвсем друго място. В специалност "Общо инженерство" например завършват стотици млади хора, но дори и от първия в класацията университет - Техническия в столицата, едва 43% са започнали работа по специалността си. Младите инженери от Техническия в Габрово, на които се налага да приложат наученото в работата си, са под 30%. Приблизително такъв процент са и абсолвентите от специалност "Педагогика на обучението по..", които са се навили да се трудят като учители за среден доход между 500 и 700 лева. Очевидно, дори и без евростипендии, имаме достатъчно младежи, които избират да учат въпросните специалности. Просто,
след като се дипломират, отказват да работят по тях
- било защото са недоволни от заплащането, било защото работа няма, било защото въпреки дипломата си са недостатъчно квалифицирани за работата, която им се предлага. При медиците положението е по-различно - при тях работа по специалността си започват близо 90% от завършилите, но значителна част от тях заминават навън и именно заради това в някои специалности вече отчаяно не достигат кадри. Да стимулираме със стипендии и поемане на учебните такси хора, които и без това ще изберат да работят в Европа, едва ли ще реши проблема на България с недостига на специалисти. Освен ако държавата не измисли някакъв съвременен вариант на някогашното разпределение, при който плащането на таксите е обвързано с изискването да останеш да работиш в България и в съответната система. Само че това едва ли ще проработи в съвременните условия, когато пазарът на труда отдавна е глобален и няма нищо общо с държавната регулация. Повече от очевидно е, че парите, с които се каним да компенсираме недостига на специалисти, трябва да бъдат насочени не толкова към студентите, колкото към вече завършилите млади хора, които
трябва да бъдат задържани в тази професия
А и не само към младите - всеки пореден просветен министър например идва на власт с думите, че искало да вдигне престижа на учителската професия. Само че тези лозунги не струват нищо, когато преподавателят с пуловерче от кварталния пазар се изправи срещу ученика с последен модел айфон. Вярно, по-лесно е да плащаш четири години стипендии на студенти с европари, отколкото хазната да се бръкне и да оправи доходите на преподавателите, но е наложително. Защото другият голям проблем при тях е, че в специалност "Педагогика" все по-често влизат хора, които пишат с отчайващи правописни грешки и общата им култура е под всякаква критика. Високите стипендии няма да привлекат към учителството отличници, но по-високите заплати, които дават и друго измерение на професията, вероятно биха могли. Същото е и в медицината - ако стартовите доходи на патоанатоми и анестезиолози се вдигнат, може да ги стимулираме да останат у нас. Именно тук държавата може да се намеси, като поеме или улесни специализациите им, но срещу ангажимент поне за известен период от време да практикуват тук. Ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев неотдавна предложи именно това, като даваше за пример инвазивната кардиология - в момента, когато е станало ясно, че в нея се получават добри пари, се е увеличил и интересът на медиците. Проблем, който не се решава с пари, може да бъде решен с много пари - стига държавата да поиска да ги даде. В противен случай просто ще похарчим "на зелено" средствата по новата оперативна програма "Наука и образование", която се чака от толкова време. При това за неща, които нямат нищо общо с науката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
