"Абитуриентка прати съученичка в болница след бой в класна стая". "Жена поръча и плати убийството на близките си заради наследство". "Показно убийство в Ботевград". "Мъж се барикадира и стреля в столичния квартал "Стрелбище". Това е само малка част от последната седмична сводка, чрез която в медиите се просмука озверяването. Не, не само в медиите - в самите нас. Вече не става дума за насилие - онова, което е белязало днешния ни ден, е пресякло всяка граница на патологията и вече е бит, делничност, част от ежедневието. Децата на България растат с тази омраза, попиват я и ни я връщат обратно. Тя е невидимият филтър, през който вече гледаме на света си. Чудно ли е, че взехме да свикваме с него? Че насилието в училище е нараснало три пъти само за последната година, а насилието в обществото е станало начин на живот.
Докато светът се тресе от онази, голямата омраза, въплътена и втвърдена в езика на атентатите, ние си имаме малката и делничната -въплътена в езика на ежедневната агресия. Вероятно защото сме мястото, където Северозападът е най-див, бедността и мизерията са вече не просто социално-икономически фактор, а начин на мислене и възприемане на света, а правосъдието е обект на политически пазарлъци - не на справедливост. Има ли смисъл да говорим за това колко се обезцениха човешкият живот и човешкото достойнство в последните 25 години? При това - обезценихме ги с гордост. На мястото на "Овчарчето Калитко" заселихме Гери-Никол и това е най-голямото постижение на демокрацията, което подарихме на децата си. Свалихме им хоризонта. Подарихме им не свят, а джунгла. Всъщност защо само на децата - преобърнатият ни и оскотял свят премахна правилата за всички. И за 66-годишната жена, поръчала убийството на всички свои близки, до осемгодишния си племенник. И за 19-годишните абитуриентки, млатили се до кръв в класната стая. И за онзи, който е решил, че може показно да убие двама братя и да му се размине, просто защото "тука е така" - разграден двор, в който всеки сам създава законите, по които да живее. Истината е, че оскотяхме не само от бедност. А и от факта, че държавата ни полека се оттегли в свят, обитаван само от политиците, и остави всички други да се справят сами. Моралният срив е тотален - доколкото възпитаването на морала у нас е оставено предимно на риалити форматите. "Биг брадър" е основният стожер на ценности, а участниците в него са основните герои на нашето време. Вече дори е късно да плачем за това до каква степен се релативизира ценностната система на обществото ни, след като на нейния упадък са податливи хора от всички поколения. Смята се, че най-голям е стресът при човек, поставен дълго време в прагова ситуация и в постоянна тревожност - а ние сме в праговата ситуация "оцеляване" вече 26 години. Когато оцеляваш, но нищо повече, когато живееш ден за ден, но без по-дълга перспектива, няма как да формираш по-трайни ценности. Затова и обществото ни ги няма - то живее по инстинкт. Инстинктът да се промъкваш през вратичките на закона, да живееш за единия хляб и да си осигуряваш зрелищата по единствения максимално достъпен начин, да се опиташ да съществуваш без по-траен хоризонт. Такова общество няма бъдеще. Новините му приличат на полицейски сводки или на сводки от военни действия, защото самият му начин на живот е военновременен. Войната е единственото време, в което основната цел на човека би могла да бъде да оцелее. Това може да бъде цел на прииждащите бежанци, които някак си все не искат да останат при нас и отминават на път за другаде. Навярно са надушили, че самите ние сме бежанци от себе си, мъчещи се да оцелеят. В собствената си държава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
