Вече години изучавам тракийската култура в Източните Родопи. И не преставам да се удивлявам на уникалните забележителности, които не спират да се появяват на бял свят. Особено интересни са причудливите скални образувания, открити от човека в дълбока древност и превърнати в обект на поклонение. Поради това често наричам тази тайнствена култура "цивилизация на скалните хора". Нейни най-ярки представители са светилището на Дионис на Перперикон и храмът на Орфей при Татул. Има обаче множество по-слабо известни паметници. Такива са странните каменни фигури в околностите на Златоград и по-точно - в обширната долина, образувала се край китното село Бенковски. Край идващото от Кърджали шосе се открива гледка, наподобяваща лунен пейзаж. Отвсякъде стърчат канари с невероятни форми. Природните феномени са естествени изменения вследствие ерозията на тукашните пясъчници. Това са утаечни скали, образувани на дъното на огромно море, съществувало в епохата на палеогена. Разпилени навсякъде вкаменелости показват флората и фауната от тези геоложки времена.
Ако се взрем в чудноватите образувания, ще започнем да виждаме образите на различни животни. Ето тук са полегнали на слънце гигантски Крокодил, Гущер и Овен. Встрани пък се различава формата на великанска Гъба. Малко преди Бенковски от юг се очертава исполинска Лъвска глава. След нея по пътя за с. Горна Кайлоба се достига до природния феномен Слона. И до днес той е свещено място за местните хора. Те връзват на околните дървета шарени парцалчета и вярват, че на това място се лекува шарка.
Проведените археологически експедиции показват, че почитането на причудливите скали идва от дълбока древност. На много места в камъка са издълбани стотици различни по големина и форма басейни, използвани като олтари през тракийската епоха. Изсечени улеи отвеждат жертвената течност по склоновете на величествените канари. Над тях на места са издялани трапецовидни ниши, подобни на други части от Източните Родопи. Този район е най-крайната точка в западна посока на "цивилизацията на скалните хора". Оттук нататък в Родопите скални изсичания вече не се откриват.
Сред тези обожествени места се намират и гробници на тракийски вождове жреци. Те също са издялани в скалите и обикновено са с куполна форма, а вътре е оформено каменното ложе за знатния покойник. Входът често е бил затварян с масивна плоча. Забележителна е гробницата в местността Горен Веслец, също превърната в обект за поклонение от местните селяни. Те вярват в магическото изцеление от болестите, "които идват и си отиват". Там се прави трикратно провиране, а после дрехата от болното място на човека се закачва по клоните на околните дървета. Ритуалът се извършва през цялата година, но се вярва, че е най-плодотворно рано сутрин на празника Хъдърлез.
В навечерието на Новата 2014 година както обикновено съм в Златоград. Градът с нетърпение очаква празника, но аз решавам да свърша още една работа. По интернет се е появила информация, че любителят Костадин Димов се е натъкнал на поредното чудо в долината край Бенковски.
Става дума за пещера от типа "утроба", където траките почитали Великата богиня майка
Не чакам покана, а се запътвам натам.
Този тракийски културен феномен бе теоретично предвиден още от Александър Фол. Първата пещера утроба бе регистрирана през 2002 г. от моя екип в района на кърджалийското с. Ненково, а после се появиха още две. Общото за всички тях е слънчевият лъч, появяващ се във вътрешността по определено време и символично "оплождащ" земните недра. Това е представата на траките за възпроизводството в природата. Небесният слънчев бог Дионис или Загрей се съчетава с Богинята майка и така природата отново оживява през пролетта.
Пещерата край Бенковски се оказва доста изолирана от другите скални изсичания. Тя е издълбана в огромна канара, оформена от водите на праисторическото море. Отгоре се виждат няколко басейна и улеи за оттичане на течност. Това са т. нар. шарапани - издълбани в скалите преси за правене на свещено вино. Картината се допълва от трите трапецовидни ниши, които без съмнение доказват тракийския произход на комплекса. Трапецовидните ниши са един от най-характерните белези на "цивилизацията на скалните хора". Предполага се, че са били също свързани с почитането на небесното светило.
Най-важният елемент от ансамбъла е самата пещера. Тя има естествен произход и отворът й е на около 1.5 м от земната повърхност. За разлика от тази при Ненково нейната ориентация е на югоизток. Това е интересен момент и по всяка вероятност е свързан с наблюдението на изгревите. Подобна ориентация виждаме ярко в светилището на Орфей при Татул. Дълбочината на пещерата е 11 м, точно наполовина от дължината на пещерата утроба при Ненково.
Няма съмнение, че извършваните ритуали са били свързани с правенето на свещено вино и наблюдението на слънцето. С поредното откритие забележителната долина между Бенковски и Златоград става още по-любопитна. В бъдеще тя ще получи наименованието "Долината на скалните хора" и ще заеме подобаващо място между феномени като Перперикон, Татул и първата пещера утроба при с. Ненково.
Тракийското светилище край Бенковски
Само на три километра от въпросната пещера преди време открихме едно от най-интересните тракийски култови места. Това е скален масив с кръгла форма, в чийто център стърчи изолирана и висока около 30 м скала. Изобилната керамика показва, че светилището е функционирало през II-I хил. пр.Хр.
Гигантски фалос символизира мъжкото начало
Друг уникален феномен в "Долината на скалните хора" е високият 4 м обожествен камък в махалата Горно Мъглене. Той е ограден с направена от древните стена с план на окръжност. Касае се за класически "менхир" - побита скала, определяща мъжкото начало.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
