Димитър Аврамов, политолог
Всеки опит за създаване на сериозна политическа партия в България заслужава внимание. Като гледам какво се случва в левицата и в БСП, не изключвам след много кратко време да се наложи нови, несвързани с БКП хора да правят левоцентристка партия. Към момента изглежда по-разумно обаче да се вложат обществени усилия в нова десноцентристка партия поради няколко причини.
Първо, БСП е на власт. Второ, ГЕРБ определи себе си като центристко-дясна партия. Трето, очевидно е, че старата десница се провали поради себичността и политическото късогледство на лидерите си. Днес задачата е да се потърси възможност за нова дясна партия, която да стане гръбнак на една по-модерна партийна система.
Има два подхода към това. Първият е хора без партийни книжки да съберат екип, да представят идеи и да поемат обществени ангажименти. Вторият вариант е провалилите се ръководства на десните и центристки партии да направят някаква коалиция. Виждаме, че той вече се случва със заявката на новия лидер на ДСБ Радан Кънев. Това е възможна формула, но в никакъв случай
не е резултат от реформистката воля на обществото
за промяна в партийната система, за изваждане на нови лица и за създаване на нови трайни политически субекти. Само 30 дни след изборите е много трудно да си представим как лидерите, които довчера се гледаха с подозрение, нападаха се един друг и разделяха хората, ще изоставят себичността и личните си интереси настрани и ще направят значимо усилие в полза на обществото. Ако трябва да дадем пример, е трудно да си представим как избягалите наскоро от ДСБ - Прошко Прошков, от СДС - Найден Зеленогорски, и от НДСВ - Меглена Кунева, ще загърбят довчерашните си оценки едни за други, ще излязат на чисто и с бистър ум заедно с НДСВ и с надежда в сърцата ще създадат перспективна партия. Звучи като водевил!
Преди да създаваме партии, ни е необходим по-внимателен прочит на протестите и на исканията на обществото. В настоящите протести участва активната част от българското общество - добре образовани хора с професии, с воля да допринесат за позитивна промяна. Хората, които излязоха на протеста, със сигурност не си поставят за цел ексхумация на провалилите се само преди 40 дни десни партии, нито да помагат на ГЕРБ, на БСП или ДПС. Те изразяват възмущението си от начина, по който се управлява държавата, а именно - на тъмно, с олигархични договорки между политици и бизнесмени. Хората не харесват начина, по който се изразходва бюджетът на страната, а именно източването му към приятелски кръгове. Обществото ни иска промяна в начина на функциониране на институциите. Вероятно една част от протестиращите иска нова десница, а друга - реформи в левицата.
Протестът обаче не е поставял за цел старите лица на неуспеха в десните и центристки партии да започнат да изграждат новата българска десница. Затова използването на протеста като аргумент от няколко провалили се партийни ръководства, повечето от които нямат нищо общо с десницата, да се съберат и да оцелеят в обща коалиция, е не само цинична политическа практика, но и загуба на обществена енергия. Още повече, че предложеното ни обединение е под условия, едно от които е неучастието на СДС. Разбирам, че СДС заслужава изолация, първо, защото само я избра, и второ, защото развали Синята коалиция. СДС приключи политическия си път по собствено желание, като стана присъдружен клуб на ГЕРБ.
В същото време ДСБ се роди в грях
като разцепи десницата и използва СДС като електорален резервоар. СДС приключи, защото само избра да загуби обществено влияние. Дръпна щепсела на кабела, който го свързваше с бъдещето. ДСБ обаче няма да изкупи греха си, като поставя условията за създаване на новата българска десница. Новият председател на ДСБ г-н Кънев нито има достатъчна политическа тежест, нито морално право да поставя рамките на създаването на нов десен политически субект. Никой не е делегирал право на ДСБ да определя кой е десен и кой не. Стефан Софиянски и ДСБ първи разцепиха стария СДС. Освен това от ДСБ трябва да кажат по какъв критерий партията на г-жа Кунева и НДСВ се вписват в десницата. Те се появиха през 2001 г. като леви либерали и противници на българската десница. Управляваха с БСП! Те са толкова десни, колкото плъхът на борда на пиратския кораб може да бъде пират.
Преди да правим нова десница, нека да си отговорим честно на въпроса защо старата автентична, реформаторска десница се разпадна на парчета. Напълно разумно е също участвалите в раздробяването на българската десница да не акушират на новата. Добре е също в бъдещата нова десница да няма хора и политически кръгове, които интелектуално и биографично са били в левоцентристкия политически спектър.
Друг важен маркер на бъдещата нова десница поне към момента е отношението й към ГЕРБ. Не ми се струва адекватно участвалите в неуспеха на досегашните десни и центристки партийки да подменят политическата оценка за ГЕРБ с личното си отношение към Борисов и Цветанов. Много от тези от бившето дясно и бившия център, които днес са борци против ГЕРБ, преди обикаляха с влажни погледи около Борисов. Всеки опит за създаване на партия в десноцентристкото пространство ще се сблъска с въпроса: Ще си сътрудничите ли с ГЕРБ? И отговорът, независимо дали е "да" или "не", трябва да бъде истински и аргументиран.
Опитът за игнориране на ГЕРБ е проблематичен. Те все още имат най-много депутати в парламента. Ако тези депутати започнат да ходят на работа и да се държат адекватно, може да се окаже, че ГЕРБ има политическо бъдеще. Тогава всички, които са изключвали тази партия от възможно сътрудничество, ще изпаднат в глупаво положение. Не може да се учредяваш с позиция "за" или "против" ГЕРБ, за някой или против някой. Евентуална нова дясна партия не трябва още от люлката да носи грешките на предците си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
