Когато се говори за монопол, не е много коректно да се вкарват в темата търговските вериги, защото в сферата на търговията има огромна конкуренция. Най-големите компании държат едва 31-32% от целия пазар на търговия на дребно на бързооборотни стоки. Освен това пазарът е отворен и има възможност за свободно влизане на нови "играчи". Това е един от най-конкурентните пазари в България и ние, от Сдружението за модерна търговия, не виждаме никакъв смисъл от допълнителни регулации от страна на държавата.
Особено в момента, когато Европейският съюз търси начин за разрешаване на всички евентуални конфликти по веригата на доставки на стоки по линия на регулацията. От няколко месеца е стартирана т. нар. инициатива на веригата за доставки, която е подкрепена от основните заинтересовани страни от ЕС - различните бизнес организации, представляващи както производители, така и търговци. Те вече са се споразумели за основни принципи на взаимодействие и на базата на тях се търсят възможностите за решаване на всякакви потенциални конфликти. В инициативата вече са подали документи за включване голяма част от българските търговски вериги и в момента тече процедура по тяхната регистрация. В този ред на мисли какъв е смисълът в България да се правят експерименти със законодателство, което вместо да помогне на българските производители и потребители, по-скоро може да им навреди? Защо докато в Брюксел се говори за саморегулация, ние се опитваме да откриваме топлата вода?
Относно т. нар. френски модел - аз не вярвам, че има такова законодателство във Франция. Според мен това е някакво неправилно интерпретиране, защото подобни идеи биха се противопоставили на философията и законодателството на ЕС, където основното нещо е свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали, както и свободното договаряне. Това означава, че цените се определят от пазара, а не от държавата. Така че, минимални, максимални, фиксирани и всякакви други типове закотвени цени от страна на държавата биха превърнали пазарната икономика в централизирана. По същата причина няма как да бъде фиксиран и делът на българските стоки в супермаркетите.
Това какво се предлага не зависи толкова от търговците, колкото от самите потребители. Ние правихме съвсем скоро проучване относно дела на нашенски стоки в търговските вериги, които са в сдружението - 8 от 10-те най-големи. Първо, дефинирахме какво е българска стока, като приехме, че е тази стока, при която над 50% от добавената стойност остава у нас. При тази дефиниция излиза, че БГ стоките по нашите търговски вериги са около 55%. А, ако смятаме всички български брандове, сигурно ще излязат и повече. Ако наистина започнат такива проверки за картелни споразумения и налагане на монопол, не мисля, че имаме от какво да се притесняваме.
По-важното е обаче да се разбере защо се прави това и кого ще облагодетелства. Самата Еврокомисия в Зелената си книга за нелоялните търговски практики казва, че опитите за местно законодателство в тази сфера могат да доведат до големи вреди особено за малките и средните производители, защото те са най-потърпевши от постоянните промени в регулацията. Има проблеми в българската икономика, но те трябва да се търсят на друго място. Трябва да се обърне внимание на нещата, които правят българските производители неконкурентоспособни. Това са субсидиите, високите цени на енергетиката за бизнеса, корупцията, бюрокрацията и много други фактори. Натам трябва да се насочат усилията на правителството и обществото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
