Катя има три деца от неизвестни бащи. Живее в порутена къща в ромската махала на Средец и кара на социални помощи. Това е майката на "Бебе на 2015 година", проплакало в Бургаската болница.
Демографията ориса държавата ни все по-често това да са нейните малчугани, все едно дали са попаднали във фокуса на празничните прожектори "Бебе на годината", или са се родили по друго време. Деца, родени от деца. От момиченца, които още не са захвърлили последната кукла, за да я заменят с първа рожба. Деца, за които майките им все още получават детски надбавки, а те вече са се наредили на същата дълга и тягостна опашка на безперспективността. Или двайсет и няколко годишни млади жени, вече ошмулени от живота, просмукани от тоталната мизерия на гетото, в което са прекарали целия си живот. И виждащи единствения светъл лъч на месеца в деня, когато се раздават социалните помощи.
Тази Нова година в Пазарджик и първото бебе на 2015-а, и последното на 2014-а бяха изоставени от майки, установили, че са неспособни не просто да носят отговорност за отглеждането им - неспособни да понесат още тежест в живота, който за тях вероятно е свършил още на 13. С пищната сватба в ромската махала, така и нерегистрирана в гражданското, защото са били непълнолетни. Докато станат на години за регистрация, първият жених вече е изчезнал, а може би и вторият.
И единственото, което прави държавата ни, е да уведомява отделите за закрила на детето - образно казано, да се появява едва "на изхода", когато проблемът вече съществува. Въпреки че би могла да се намеси много по-рано, защото за полов акт с непълнолетна си има текстове в Наказателния кодекс, които могат да бъдат прилагани. И ако това се случи два или три пъти в една махала, може би все пак някой ще се усети и бумът на подобни бракове ще намалее. Ако някой спре детските на майки, които не пускат щерка си на училище, защото в съседната махала вече са я харесали за булка. И по-важното, ако някой си направи труда да даде перспектива на тези хора, по-различна от паразитирането на социални помощи.
Преди време разговарях с директори на училища в някои от ромските махали на столицата, където учениците са сто процента роми. Някои от тях споделиха, че успели да намалят тенденцията на ранните сватби, след като в училището идвали преподаватели от професионалните училища в близост до махалата и им обяснявали как след завършването на техникума ще могат да си намерят работа - нещо, което няма как да стане, ако си булка още на 12. Мечтата на всички момичета в това училище беше да станат сладкарки, защото вече им бе предложено да изучават тази професия. Някой си беше направил труда да стигне до тях и да им каже, че имат възможност за бъдеще. Възможност за остров, на който те ще успеят да съществуват не "от помощи до помощи". За съжаление подобни островчета са наистина инцидентни - особено в малките селища, където няма гимназия и се налага да пътуват до друг град. Там всички на 14 вече са булки, а ако не - на 15 са стари моми.
Трудно е да си представим, но в техния свят действително липсва алтернативата. За удобство ние го наричаме ромски култура и традиция, но в продължение на 45 години социализъм тези традиции някак си бяха овладявани - и от това на никого не му беше по-зле. Тези "традиции" се завърнаха обратно от безперспективността, в която държавата потопи една немалка част от гражданите си и вече самата тя не знае как да ги измъкне оттам. В една ромска махала директорът на школото ми разказа, че всички много обичали училището - защото са се закачили за неговия електромер и крадат от тока, който държавата плаща.
Учителите на "Заедно в час", които се занимават предимно с проблемни деца от подобни училища, споделиха, че за много от тези малчугани не съществува представата, че могат да бъдат други - полицаи, които да пазят "своите" от лошите, строители, които да вдигнат на близките си къща не от кирпич. Когато нещо не съществува в ценностната им система, няма как да се стремят към него. А никой не си прави труда да им създава ценности от подобен характер. За тях това е свят, предназначен за някой друг. Нещо като сапунка от сателитните чинии, задължително кацнали на покрива на къщурката, която понякога няма дори вътрешна тоалетна. Кабелна или сателит обаче задължително има.
Проблемът е не в това, че първите проплакали бебета и на 2015-а, и вероятно на 2016 година няма да бъдат с български етнически произход. А че са нежелани или обречени да растат в среда, която възпроизвежда една и съща тиня, мизерия и печал. Среда, чиято промяна не е по силата нито на отделите за закрила на детето, нито на политици, които предпочитат да спекулират с невежеството на тези хора, защото именно то им носи дивиденти.
Какво шампанско да гръмнем за нежеланите деца на 2015-а? И кой социален министър ще си направи труда да ги ориса, както повелява традицията на подобни церемонии "Бебе на". Те вече са си орисани. На гето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
