Каквито и обяснения да се дават, факт е, че присъствието на Волен Сидеров осигури кворума в Народното събрание вчера. Ако не беше той, нямаше да има нито заседание на парламента, нито избрано правителство. От тази констатация не може да се избяга - кабинетът на Пламен Орешарски беше заченат в грях. И не можеше да мине без съдействието на "Атака".
Вече имаме програмно правителство, в което партийните назначения не са прекалено много. Премиерът Орешарски до голяма степен лично е подбрал своите министри и оттук-нататък те ще имат доста голяма свобода на действие. Новите министри не са кой знае колко познати на широката публика - това е плюс, тъй като у нас почти всички политици, с много малко изключения, имат негативен рейтинг. Неодобрението към тях е доста по-високо от одобрението. Участниците в подобен тип управления - като в служебните кабинети и в програмното правителство на Димитър Попов в началото на 90-те, не събуждат силно отрицателни настроения и те стартират с голям кредит на доверие.
Засега не можем да говорим за слабости в екипа на Орешарски - не знаем дали и доколко премиерът ще се поддаде на партийния натиск от страна на БСП и ДПС. От неговата способност да устои на напъна на различните интереси зависи доверието в Министерския съвет. Орешарски е зависим от парламентарните групи на БСП и ДПС за приемането на законопроекти и решения. Но депутатите от двете партии също са силно зависими от него, тъй като при провал на това правителство поправителен изпит няма да има и най-вероятно ще се отиде на предсрочни избори. А в момента, с изключение на ГЕРБ, никой не иска извънреден вот.
От тази гледна точка не смятам, че са вероятни мащабни улични бунтове срещу кабинета. Мнозинството от хората са склонни да проявят толерантност, да дадат шанс и известен период от време на новата власт, в който ще я наблюдават, без да бързат да я свалят. Трябва да сме наясно, че улицата далеч не е цялото общество, нито пък мнозинството от обществото. Няколкостотин или няколко десетки протестиращи дори не са и "улицата", а група недоволни. По принцип си имаме работа с малобройни протести, на които не би трябвало да се обръща прекалено внимание.
Изявленията на външния министър Кристиан Вигенин, че ще реабилитира кадрите на ДС във Външно, са изключително лошо начало. Особено е неприятно, че идва от млад човек, на когото не би трябвало да тежи зависимостта от комунистическите тайни служби. Независимо как се оценява външната ни политика през последните години, България изчисти образа си пред партньорите от ЕС и НАТО, като отстрани посланиците - агенти на ДС. Тази линия задължително трябва да бъде продължена.
Прави впечатление и заявката на новия кабинет за замразяване на цената на тока. По принцип тя не се определя от правителството, а от ДКЕВР. Лош сигнал е, че както екипът на Бойко Борисов се опитваше да се меси в работата на регулатора и да диктува цената на електроенергията, новият кабинет се кани да продължи тази порочна практика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
