"Започнали сме да работим върху нещо, което да приключи отношенията ни с "Позитано" по един цивилизован и възпитан начин, без да има обидени. Но същевременно и да се погрижим за представителството на тази част от левицата, която не желае да бъде обвързана с олигархия и не желае да бъде наричана "обслужващ олигархичен персонал". С тези думи Татяна Дончева хвърли бомбата във вторник сутринта по БНТ.
Следобед Сергей Станишев пое ударната вълна и отвърна, че не се притеснява. Соцлидерът допълни лаконично, че БСП се намира в добра обществена и политическа кондиция, а София не е България.
Дошло ли е време разделно за червените? Еуфорията по партийното строителство вляво тръгна още през февруари, но тогава големите приказки за чист и неопетнен политически субект
останаха само в кръчмите
Днес обаче обстановката е революционна. Втори месец парламентът заседава под обсада, а хиляди хора всяка вечер обикалят центъра на София и големите градове с искане за незабавната оставка на правителството на Пламен Орешарски. По площади кънтят лозунги "Червени боклуци", придружени със съответните подскачания. Столетната партия е на път да бъде демонизирана трайно, въпреки че засега отговаря с будистко безразличие към разгневеното множество навън.
БСП продължава да губи привърженици и логично въпросът как да бъде разбит нейният монопол в лявото пространство излиза отново на дневен ред.
Важно е да се помни, че единственият засега краткотраен пробив беше осъществен от Евролевицата. Тогава управлението на Жан Виденов бе свалено чрез масови протести в страната, а БСП спадна от 2,25 млн. гласа, спечелени на изборите през 1994 г., на 939 хиляди през април 1997 г. На същия парламентарен вот алтернативната социалдемократическа формация на Александър Томов спечели 234 хиляди гласа, които лекомислено после проигра за няколко години.
Всичките останали конкуренти на столетницата
бяха изядени от нея или се самоизядоха
Мощната някога БСДП на покойния д-р Петър Дертлиев се разцепи неколкократно, а сегашният й правоприемник - "Български социалдемократи", е опитомен и незабележим партньор в "Коалиция за България". Същото се отнася и за Движението за социален хуманизъм, както и за Комунистическата партия на Александър Паунов.
Последното по-мащабно начинание за свободен полет в лявото пространство бе започнат от Илия Божинов през 2009 г. След неговата кончина обаче проектът "Българската левица" забуксува и на 12 май събра едва 6 хиляди гласа.
Днес обаче в лявоцентристкото пространство ври и кипи - освен при Дончева, мисли за ново начало се обсъждат в кръговете около Георги Първанов, както и в новите граждански инициативи като "Солидарна България", студентско-ученическото движение "Призив", социален център "Хаспел", Движението за обществен и релсов транспорт и други. Всички са убедени, че се е отворила широка ниша за нов ляв проект, който да привлече както разочаровани от столетницата, така и независими леви избиратели. Пътят за реализацията му обаче е изключителен труден. Освен съчиняването на политическата програма, която няма да е проблем за шлифованите леви идеолози, трябва да се намерят разпознаваеми лица и харизматични лидери, както и да се извърши колосална по мащаб организационна
работа извън жълтите павета
и по-специално в дълбоката провинция. Известно е, че доверието се печели бавно и мъчно, но затова пък бързо и лесно се губи. Затова и динамиката на бъдещите леви партии ще зависи и от процесите в БСП. Ако парализата на червената партия продължи и тя падне безславно от власт, това ще отприщи мощни центробежни сили, които почти насила ще дадат форма и тежест на левите алтернативи. Ако пък случайно червената партия преживее катарзис и се очисти от олигархичните зависимости, тя би могла и да възкръсне за нов живот. Затова е важно новите леви партии да не се занимават с реваншизъм и изцеждане на кръвта на столетницата, а да потърсят избиратели и извън твърдото ядро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
