"Откак съм в университета, преживях три окупации", разказа ми вчера преподавател в двора на Алма матер, докато заедно с десетки студенти очакваше решението на Академичния съвет. "Първия път бях студент - спяхме в същата 272-ра аудитория, докато траеше стачката. По време на втората бях асистент, протестирахме заедно със студентите си през Виденовата зима. И днес отново се върнахме на кота нула".
На същата кота явно се е върнала и демокрацията ни, на която 20 години не стигнаха, за да се засели по нашите земи. Студентите, които окупират университета днес, в момента преживяват своята нежна революция и своето време за разхвърляне на камъни, точно както техните родители преди 20 г. Само дето в дъното на всеки пореден протест вече започва да дреме нотка скептицизъм:
"Нас ни употребиха. Ще употребят ли и вас?"
Защото независимо дали организаторите са, от своя страна, организирани от някого, нито един протест, камо ли окупация, не може да се състои без вътрешната енергия и ентусиазъм на студентите, които прииждат към него. Именно тази енергия го прави автентичен. И именно тя е нещото, към което политици от различни бои се надяват да се присламчат - защото точно то им липсва и защото без него всяка тяхна кауза се превръща в куп кухи лозунги.
Повече от 20 години след началото на т.нар. демокрация отново говорим за нарушен обществен договор, в чието име трябва да принесем в жертва някои "по-дребни" човешки права. Отново се питаме можем ли да върнем морала в политиката, откъдето той си е отишъл безвъзвратно. Питаме се същите неща и си разменяме същите обиди като през 1990-а.
Не сме порасли, макар че сме остарели
А това вече е истински тъжното. По-тъжен от това може да бъде само фактът, че правото на образование на студентите в тази държава бранят само хора с прякори като Петното. Че си имаме "Ранобудните студенти" и "Неспящите студенти", които са про и контра на протеста, но като че ли най-много са, условно казано, "Незрящите студенти". За които неочакваната ваканция се оказа добре дошла - било защото могат да прахосат време по дискотеките, било защото могат да изкарат някой лев, докато са свободни от лекции. Които не знаят и не им пука какво се случва в държавата, защото не я чувстват своя. Точно както не чувстват свой окупирания университет. Които въстават, когато се вдигат таксите им, но не и когато се обезценяват моралните стойности. И които не вярват, че нещо в тази държава може да се прави безкористно.
Впрочем вероятно още когато студентите са освиркали Фердинанд - факт, с който университетът се гордее от време оно, е имало и "контраосвиркващи", които смутено са се гушели в тълпата да не би някой да ги разпознае. След като
у нас всичко е про и контра
защо окупацията на университета трябва да бъде извън тази традиция? По-тъжното е, че на тези барикади все по-често взеха да се сражават хора, чието студентство е в минало време. А за някои - май в минало несбъднато. Не съм убедена, че групичката "студенти" с бръснати глави и възшироки вратове, която в неучебния неделен ден се опита да отиде "на лекции", чак толкова се е затъжила, че не я допускат да учи. Нито че 200 или дори 1000 души изразяват реалния глас на цялата студентска общност, колкото и искрени да са в намеренията си. Защото, докато настояваш за връщане на гражданските ценности и морал, не е редно да потъпкваш и гражданските права на хората около себе си - например на тези, които искат да завършат семестъра си нормално. Но това е още една от последиците на несбъднатата ни демокрация, която така и нямаше шанса да достигне зрелост. Ние сме страна на Априлските въстания, а не на демократичните промени. Затова
винаги се вдигаме, когато ножът опре до кокала
след като прекалено дълго сме мълчали.
В морето от демократични заклинания, които ни заливат, вече е трудно да разбереш кое е истинската студентска енергия и кое - парата, която отива само в свирката на локомотива. Но цялата ни демокрация явно е това - пара, която 24 години отиваше в свирката. Затова ни чакат още много години за разхвърляне на камъни, когато ще си задаваме все същите въпроси и ще се замеряме с все същите лозунги. Когато ще се опитваме да върнем морала с черешови топчета и ще се чудим, че не ни се получава. Затова, когато окупацията завърши, не късайте и не хвърляйте протестните транспаранти. Те ще са потребни на вашите деца, които ще излязат на точно същия протест след 20 години. Ако са още тук. И ако вие не направите така, че този протест да бъде последен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
