Ако Атина не бъде извадена от еврозоната, следва безкрайна агония
В последните дни често се прави следната аналогия: "Гърците отхвърлиха с референдум предложението на Тройката, а сега Тройката отхвърля собственото си предложение". Това не е точно така - не се отхвърля предложението на Атина по същество. В момента голямата дилема е дали Гърция да остане в еврозоната или не, защото няма капка доверие в способността на гръцкото правителство да проведе каквито и да е реформи. Проблемът не е в конкретните числа и параметри, около тях е постигнато съгласие. Въпросът е
дали си заслужава да се продължава с още една спасителна програма
Не бива да се забравя, че предишните програми се изпълняваха доста слабо и въпреки това Тройката отпускаше всеки транш от договорените суми. Ако човек прочете прегледите на изпълнението за всеки период, ще види, че по повечето от мерките има слабо или много слабо изпълнение. И този опит не може повече да продължи така, поне не от европейска страна.
Сега ще се обърнат нещата и т.нар. "условност" ще бъде много по-тежка. "Условността" е използваният механизъм - "пари срещу реформи". Набелязват се комплект от мерки, законодателни и административни, които трябва да бъдат приети за определен срок. Изчислено е колко ще струва на бюджета изпълнението на всяка мярка и съответно какъв ще бъде очакваният ефект от нея. Най-големият проблем с Гърция напоследък беше, че тя не представяше тези изчисления.
Очевидно повече няма да се правят компромиси с качеството и времето за изпълнение на реформите, ще трябва стриктно да се установи, че
те наистина са приети и се прилагат
Като цяло гръцката политическа класа е доста наелектризирана и лява по своята същност. Реално нямат добре изразена дясна консервативна политика в западноевропейския смисъл. Допълнителна беда е, че местната политическа сцена все повече се радикализира. Има съвсем основателни очаквания, че ако кабинетът на СИРИЗА падне, доста по-радикални сили ще дойдат на власт. Независимо, че правителството на Ципрас се съгласи на известни условия, то може да падне и следващото да ги отхвърли. Тогава отново ще се върнем в тежката ситуация от последните шест месеца.
Прекалено много погледите са вторачени в Германия, която наистина е най-големият платец и е твърдо настроена, но най-твърдите противници на спасителната програма са новите членки - Словакия и балтийските страни. Холандците също са изключително критични, а финландците изглеждат най-непримирими. В последния месец и половина позицията на Финландия се радикализира много и дори в момента едната от двете партии в правителството - "Истински финландци", заплашва, че ако се приеме нова програма за Гърция, те ще свалят кабинета в Хелзинки. Ако Германия поддържаше сама твърдата линия, под влиянието на Франция, Италия и Испания тя щеше да омекне, но в случая фронтът е много по-голям и силен.
Трудно е да се прогнозира изходът от преговорите на Тройката с Гърция,
засега лагерите са 50:50
за оставането или изваждането им от еврозоната. Въпросът не е в конкретиката на програмата, а дали си заслужава да се прави нов опит и да се преживява всичко наново - с евентуална смяна на кабинета, евентуално неизпълнение на мерките, или пък Гърция да бъде извадена временно или изцяло от еврозоната, докато се възстанови икономически. Според мен второто решение е би било най-подходящо - Атина да мине един повторен процес на присъединяване, защото занапред еврозоната ще върви със собствена скорост на интеграция и в момента Гърция пречи на тази интеграция и дори застрашава валутния съюз. Ако си остане само в ЕС, страната пак ще премине през всичките критерии, които тя всъщност никога не е изпълнила. Ако си спомним, Гърция се присъедини към еврозоната посредством фалшифицирани макроикономически данни. Вариантът с изваждането е най-чистият, всеки друг сценарий просто ще удължи агонията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
