Димитър Събев
икономист, координатор на проект
"Заедно за данъчна справедливост"
Размерът на офшорния бизнес по света е много голям. Според различни експерти в офшорни сметки се държат между 21 и 32 трилиона долара. Това се равнява на около 40 процента от икономическия продукт, произвеждан на земята. В тези сметки се крие 15% от световното богатство. Офшорната индустрия е привилегия на малцина избрани. Най-богатите получават отстъпки, каквито са недостъпни за обикновените хора, и това е огромна несправедливост.
Разкритията на "Досиетата Панама" няма да бъдат оставени без последствия. За несправедливостта на офшорните зони се говори отдавна. Широко известно е изказването на Никола Саркози, че е време да се сложи край на данъчните убежища. Най-интересното е, че британският премиер Дейвид Камерън /чийто покоен баща е притежавал офшорка от панамския списък/ преди време заяви, че те са неморални. Надига се сериозно недоволство срещу тази несправедливост. Ежегодно в Евросъюза се укриват данъци на стойност 1 трилион евро. Това е тройно повече от външния дълг на Гърция, за който ни проглушиха ушите. Действително корпорациите и малцината
богаташи си позволиха да преминат една "червена линия"
Напоследък новините се отнасят предимно за укрити данъци и офшорни сметки, хората излязоха на протести. Първите стъпки се очакват на 12 април, когато Еврокомисията трябва да обяви важни мерки за постигане на по-голяма данъчна прозрачност. Жан-Клод Юнкер едва ли ще си позволи до отклони темата, както правеше досега. Много държави изпитват фискални трудности заради изтичането на капиталите в офшорни зони. В световните финанси съществува понятието "горещи пари". Голямото количество пари понякога създава проблеми. Ако огромно количество финанси влязат ударно в една държава и после също така бързо се изтеглят, остават нежелани икономически последици. Подобни процеси се разразиха през 2008 г. в България - беше надут имотният балон, който тогава се пукна. Голяма част от тези пари влязоха у нас през офшорни зони. В този смисъл тези зони са източник на нестабилност. Различни инвеститори си държат там парите и когато видят възможност в някаква малка държава с работеща икономика, те бързат да изсипят инвестициите си в нея. Изкупуват заводи и предприятия и в следващия момент, когато конюнктурата се влоши, парите се изтеглят и държавата остава опустошена.
България е на крачка пред останалите европейски държави в регулирането на офшорните компании. През 2014 г. бе приет специален закон, който забрани на офшорните фирми да правят бизнес с държавата. Забрани им да приватизират активи, да участват в обществени поръчки и т.н. Всеки, който иска, може да използва подобни фирми, но когато става дума за икономически отношения с държавата, нещата стават коренно различни. Намесва се презумпцията за възможни конфликти на интереси и за опазването на обществения интерес. През последните месеци
се появи опасност от разхлабване на режима
за офшорките. Управляващата коалиция се опитва да промени закона, но да се надяваме, че скандалът с "Панамагейт" и общественото недоволство срещу данъчните убежища, ще ги вразумят. Ако иска да намери и обложи с данъци част от парите в офшорни сметки, България трябва да работи в тясно сътрудничество с европейските власти. Един от механизмите е постигането на по-голяма данъчна прозрачност на компаниите. Дори да са регистрирани в офшорни зони, те да бъдат облагани според българското законодателство. Друг от инструментите е фирмите да бъдат задължени да разкриват данъчната си информация страна по страна. Независимо къде е регистрирана, за всяка компания трябва да е ясно къде прави бизнес, къде наема хора и къде плаща данъци.
Сегашните български закони са абсолютно достатъчни за постигането на резултати, нужна е само политическа воля. Необходими са обаче по-строги регулации на общоевропейско равнище.
България има много ниско ниво на данъчно облагане - най-ниското в ЕС. Това означа, че ползата от офшорки у нас не е толкова да се спестят данъци, колкото да се прикрие собствеността на капитала - дали случайно не е на някой политик или публична фигура. Нужно е да се промени политическото говорене - данъците не са "бреме", а поемане на солидарно задължение с цел обществото да може да функционира нормално. Колко по-коректни са данъкоплатците и предприятията, толкова по-добре ще функционира обществото. В развитите страни фирмите, които са изрядни данъкоплатци, използват това си качество за ПР и реклама - представят се като добри членове на обществото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
