Идеята за създаване на европейска армия не е нова. Още в началото на 50-те години се лансира създаването на европейска отбранителна общност, но това се отхвърля през 1954 г. от френския парламент. Впоследствие има още няколко подобни опита като последният е свързан с договора от Маастрихт. Тогава Европейският съюз се превърна от икономическа в политическа общност. А това включи един нов стълб - обща външна политика и съответно общи грижи за европейската сигурност, което вече предполага и изграждането на общи силови структури. Тогава стартира програма за създаването на европейски боен корпус, но тя не можа да получи достатъчно развитие и в крайна сметка корпусът остана като военна част във висока степен на бойна готовност към НАТО. Това бе първият опит за такова формиране. Впоследствие бяха създадени т.нар. бойни групи на европейските държави като структури за бързо реагиране и управление на кризи. Те бяха 18 на брой, но нито една от тях не бе изпратена в горещи точки. Имаше някакви операции наистина, но частите бяха придадени към френската армия за действия в Африка.
Така че на този етап и те си остават повече на хартия. Причината за това състояние на нещата са именно опасенията на някои от европейските държави, най-вече на Великобритания, че една такава обща армия би дублирала структурата на НАТО. А в отначало и САЩ реагираха негативно на идеята. Така че и тези бойни групи все още се разглеждат просто като допълнителен стълб в системата на Алианса. Сега Жан-Клод Юнкер възражда тази идея. Очевидно той е направил своите сондажи в някои страни и като че ли получава подкрепа, включително от Германия. Но отново Лондон се обявява против, изхождайки от позицията, че националната отбрана е отговорност на всяка една отделна държава. И делегирането на такъв елемент от държавността, каквито са въоръжените сили и националната сигурност, на този етап няма да се приеме еднакво от всички страни.
Факт е обаче, че европейските страни в последно време са доста демилитаризирани и харчат все по-неохотно пари за армиите си.
И затова може би в това е силната част от идеята на Юнкер - да се обедният финансовите ресурси на държавите от ЕС. Защото разходите за отбрана наистина стават все по-непосилни. И ще стават все по-големи, поради което една отделна страна просто няма да бъде в състояние да изгради ефективна армия, която да гарантира сигурността й. Така че рано или късно европейските държави ще узреят за идеята за обща армия. Това ще бъде свързано с изграждане на общо командване. Такава идея също имаше, но отново бе провалена от Великобритания. Но ако се стигне до създаването на такава армия, ще трябва да се намери и съответния модел на нейното управление. На този етап вече има Военен комитет на ЕС, който се занимава с общите въпроси на отбраната, но това, разбира се, няма да бъде достатъчно.
България засега е декларирала готовността си за участие в ръководената от Гърция Балканска бойна група с една пехотна рота и някои други отделни подразделения. Смятам, че бихме могли да участваме най-малко с батальон, а защо не и с бригада. Една европейска армия би могла да отстоява по-добре позициите и интересите на ЕС при ситуации като днешната криза в Украйна или заплахите от Ислямска държава, а също и на други места като Северна Африка.
(Записа Константин Събчев)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
