"Слуховете за моята оставка не са преувеличени, а направо измислени". Така просветният министър Тодор Танев перифразира Марк Твен по повод твърденията, че излъчилите го реформатори са готови да вземат главата му заради липсата на реформи. Дали действително ще я поискат, или изтеклата информация е резултат от боричкане на коалиционни лобита и бури в чаша реформаторска вода, е не толкова интересна форумна интрига. Преди време обаче, когато за оставката му напираше БСП, самият той заяви пред "Стандарт", че тя може да бъде поискана само в случай, че той се провали в политиките си като министър.
Може би тук е моментът да зададем въпроса - а какви именно са политиките на министъра? За сто дни управление в образователния сектор стана ясно, че промените в училищното образование ще бъдат движени предимно от депутатите на ГЕРБ. Те отредиха на министерството ролята на сателит, съчиняващ стандартите и другите дребни детайли, които всъщност ще накарат просветния закон да влезе в сила. Вероятно е неловко да се иска от министъра да пее в тон по партитура, върху която самият той не е отбелязал и една нота. За сметка на това обаче управляващата партия все пак му остави възможностите за реформа във висшето образование и науката - и министърът се отчете с идея: колеж за стари хора. Иначе казано, вуз, в който възрастните хора ще правят неясно какво, но за сметка на това върху тях ще се учи младата генерация геронтолози, та да знае какво я чака на стари години. Може би като компенсация за това, че европейските университети прибират около 10% от младите ни хора всяка година и се очаква този процент да нарасне, министърът реши да ги надцака в сферата на образованието за третата възраст.
Не може да се каже, че не е оригинално, но трудно може да бъде наречено образователна политика, освен ако не решим да отворим университет към всеки старчески дом, за да направим достижението трайно.
Освен с тази идея, името на министъра нашумя най-много около прословутото клипче, в което неформално разгроми светила на химията като Ломоносов и Фредерик Жолио-Кюри. Това пък от своя страна помогна на учениците от Враца най-сетне да научат кой всъщност е висял толкова години на портрет върху стените на класната им стая. Така министърът развенча авторитети, които до този момент децата надали са познавали. За сметка на това всички те разбраха, че авторитетите са за това - да ги сриваш в калта.
До момента това са най-популярните образователни визии на министър Танев, които станаха публично достояние. Възможно е да има и други, но все още да не ги е споделил - като например съпоставката му, направена пред друга медия, че образованието не трябва да се движи като тролей на релси и жици, а да кръжи подобно самолет. Метафора, която наистина е хубава, но трудно би могла да бъде изпълнена със съдържание, ако липсва системно мислене. И ако липсва познаване на самата система, която е твърде консервативна и подредена, затова всяко рязко движение може да я събори като играчка от "Лего". Онова, което министър Танев демонстрира като визия за образованието, поне до този момент, е повече метафора и по-малко политика. А образованието има нужда от вглеждане в системата и промяна, която няма как да бъде ефективна, ако просто дойдеш и събориш всичко, като след това кажеш: "А сега си го стройте сами". Системите и на средното, и на висшето образование много лесно могат да бъдат сринати, но всички сме виждали неведнъж до какво доведе това. До затриване на напълно жизнеспособни модели като например този на дуалното обучение, което след това решихме да си внесем от Швейцария и Германия.
Опитите на реформатора Танев да срути консервативния модел и да остави на стихийното творческо въображение на просветните люде да решават какво да построят след това от парченцата, може да струват на системата доста скъпо. Разбира се, ако не си останат само метафори.
Все още предстои да видим как ще бъде реализирана поне някоя от идеите на министъра, които засега той щедро споделя с околните, но без да предлага варианти за реализацията им. Някои от тях са безспорно необходими - например констатацията му, че матурите не са реалистична мярка за качеството на знанията и е нужен нов тип изпит. Или подхвърлената мимоходом идея за единен държавен изпит във всички университети, подобно на тези в регулираните специалности. Въпросът е обаче всичко това да бъде превърнато в политика, да се облече в реални нормативни актове и да се направи по начин, който би проработил. А това не е толкова лесно, когато си свикнал да гледаш на една система от висотата на самолет, пък тя вземе, че тръгне по релсите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
