Раднево ли е новата Катуница, Гърмен, Орландовци? Всички места, на които в последните години уж мирни протести с искане за ред и законност прераснаха в расистки сблъсъци, минаващи под патронажа на псевдопатриотизма.
Схемата е ясна - засичане на пътя или друг битов конфликт, в който потърпевшите са българи, а вандалите - роми. Бавно правосъдие, което чака два дни, за да си свърши работата и да задържи ромските мутри. Надигане на живеещите в региона българи, отначало мотивирано от искането за бързина на правосъдието и прераснало в протести срещу незаконни ромски постройки и магазини - въобще всичко, което от години си съществува покрай закона и никому не е правило впечатление.
И накрая - патриотите. Бабаитите по анцузи от всички села и паланки, за които любовта към отечеството има знак за равенство с омразата към всичко, което не е с етикета "българско". Или не е с този етикет, който те са му сложили. Те са готови да бият бежанци, роми, въобще всичко,
което малко понамирисва на чуждо и различно
защото по този начин компенсират собствените си комплекси и липса на хоризонт. И са неизменната опора на политици от патриотичните формации, които намират в тях естествен електорат - не толкова интелектуален, та да трябва да му се говори сложно и възвишено, първосигнален и примитивен, а освен това обитаващ едно новооформящо се напоследък гето - социалните мрежи. Онези, в които реториката е също толкова първосигнална и пали същинските клади на битовия расизъм, в който прерастват протестите. На финала, увито в търговската опаковка на лозунга "Стига беззаконие", виждаме ескалирането на обикновена, но истерична омраза, проявяваща се на всяко ниво и намерила естественото си въплъщение във всички видове "суматоха", които някой създаде. Под булото на този протест кипят страсти, заиграването с които е много опасно, но държавата сякаш не го осъзнава. Или по-скоро - осъзнава го, но иска да се възползва от него. Всъщност, ако правосъдието си беше свършило работата малко по-рано и бе прибрало ромските бабаити в ареста, вероятно този протест нямаше да се случи.
Ако някой бе съборил незаконните постройки по-рано
вместо да разчита на гласовете на техните обитатели, също. Оттук нататък този протест започва да живее по собствени правила и вече няма нищо общо с искането за справедливост и ред. Прераства в пожар, готов да приема всяка съчка измислен патриотизъм, за да лумне още по-нависоко. Всъщност сме свидетели на една нова култура - тази на саморазправата, скрита под булото на някакви уж национални идеи. Казано на нейния език, ако "не скочим всички", "на тях отново ще им се размине", следователно трябва да свършим работата на съд и прокуратура и да се разправим с тях сами. Всъщност именно буксуването на една от най-важните системи - тази, която трябва да ни гарантира справедливост, захранва тази култура. Патриотичната гарнитура идва после и осмисля живота на десетки фрустрирани "българи", на които им е нужен враг, за да се почувстват добре. А политиците ги кътат в пазвата си - нужни са им и на следващите избори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
