По ключови въпроси, свързани с националната сигурност, е необходимо да има широк обществено-политически консенсус, който да гарантира устойчивост и стабилност на системата. От тази гледна точка, проведеният вчера Консултативен съвет по национална сигурност при президента е навременен и необходим. По закон обсъжданията и решенията на Съвета са класифицирана информация и ние правим нашите анализи и изводи само от декларацията, прочетена от президента Румен Радев, и от някои от изказванията на участниците. Предстои обсъденото да намери конкретен израз в дейността и решенията на отделните министри, правителството и парламента.
Прави впечатление, за разлика от някои предишни съвети, че участниците категорично отбелязват консенсусния характер и разбирателство по ключови въпроси по време на Съвета, какъвто подход следва да бъде адмириран.
Участниците са се обединили около
необходимостта от осъвременяване на Стратегията за сигурност
Този документ, приет от Народното събрание през 2011 година, се явява основополагащ за сигурността на страната и отдавна трябваше да бъде преразгледан, тъй като настъпиха много събития, които съществено промениха средата за сигурност - ситуацията в Близкия изток, гражданската война в Сирия, появата на Ислямска държава, безпрецедентни бежански вълни, новия тероризъм в Европа, Брекзит и т.н Трябва да се има предвид, че Стратегията за национална сигурност не е само оценка за средата, но той дава насоки за работа по конкретни проблеми на сигурността, както и за приоритизиране на работа на всички органи от системата.
В изказването на президента прозвуча ключовата фраза „интегрирано развитие на сектор сигурност" и бе заявена тезата за необходимостта от „хармонично развитие на всички елементи на системата на националната сигурност и тяхното взаимодействие". Ние сме свидетели, че съвременните рискове и заплахи за сигурността изискват армията и полицията, различните спецслужби да действат съвместно, както например, при охрана на границата. Впрочем, идеята за изграждане на „интегриран сектор за сигурност" е заложена още в Стратегията за национална сигурност от 2011 година, но тя така и не можа да намери пълното си развитие. Няколко неща трябва да се направят за да имаме интеграция: промени в нормативната уредба за да се гарантират съвместните действия, промени в оперативните процедури и тренировките за да могат представители на
различни служби да си взаимодействат на терен
и накрая, съгласуваност при придобиване на нова техника и въоръжение. За съжаление в много от изброените области министерствата не съгласуват своите планове, документи и разчети. Така модернизационните проекти на Министерството на отбраната не са съгласувани със специалисти от МВР, като и обратното. Докато не заработят всички елементи на системата за сигурност като една структура, няма да имаме нито ефективо взаимодействие, нито ефективно разходване на средствата. Аз вече съм застъпвал тезата, която ще изразя и тук, че за да се оптимизира целия сектор за сигурност е необходимо първо да се направи пълен преглед на структури, способности, нормативни документи и т.н. или преглед на сигурността и отбраната.
Модернизацията на въоръжените сили също е била сред основните теми на консултациите, което е сред най-тежките въпроси за българската армия през последните години. Нейното отлагане, наред с отлива и демотивацията на личния състав, води до намаляване на бойните способности. Предстои МО и другите структури да изработят конкретни планове за попълване на личния състав и планове за модернизацията, съобразени с бюджетните средства, които за отбрана би следвало да достигнат 2 % от БВП към 2024 година. В публичното пространство се наложи схващането, че модернизацията е равна на закупуване на нова техника. Това обаче е само елемент на изграждането на способности. Трябва да сме наясно какъв ефект искаме да постигнем в специфична оперативна среда, като отчитаме техниката, структурите на силите, личния състав, оперативни процедури и т.н. В този ред на мисли, необходимите способности могат да бъдат постигнати с различни комбинации на горните елементи.
Процесите на модернизация са дългосрочни и се изисква време от мемента на избор на доставчик на нови средства до въвеждането им в експоатация. Така например, румънското Министерство на отбраната сключи сделка през 2013 година за закупуване на нови самолети и едва наскоро те поеха изпълнение на функциите. Ето защо следва да се направи добра приоритизация и да се започне възможно най-скоро с изграждане на ключови способности, отговарящи на средата за сигурност, като в същото време се намери оптимален начин за използване на наличната техника.
Откровено ще призная, че в изказванията след Съвета направи впечатление, че не бе споменато, членството на България в НАТО и ЕС и това, че следва да изграждаме способностите, съобразно и с общите политики и виждания на двата съюза. Трябва ни ясна визия какво изграждаме като национални способности, които да бъдат елемент от общите отбранителни способности на НАТО и ЕС. Все по-активно се говори в Евросъюза за обща отбрана и ние следва да намерим мястото си в нея за да не останем в периферията.
В заключение ще отбележа, че проведеният съвет всява оптимизъм, че ще се върви съвместно в посока на постигане на по-голяма сигурност, но остава и надеждата, че това ще се случи, а няма да остане само декларация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
