Политическите проекти - били те "леви" или "десни", не падат от небето. Затова и когато един политик заговори за нов политически проект, най-напред трябва да го попитаме за стария. В 41-вото Народно събрание "десният проект", наречен Синя коалиция (ДСБ и СДС), стана опозиция на ГЕРБ. Резултатът от този "стратегически" ход бе плачевен. ГЕРБ загуби властта, "Синята коалиция" се разпадна, не влезе в следващия парламент и на власт дойде "левият проект". Така атаката срещу ГЕРБ се превърна в политически бумеранг и даде властта на тези на които уж "десните проектанти" обещаваха да не я дават - на БСП и ДПС. Стана така, че докато "десният проект" се бореше ту с НДСВ, ту с ГЕРБ, "левият проект" на БСП стигаше до властта и управляваше. Това остави лошото съмнение, че в българската десница има политици, които проправят пътя на БСП към властта. Факт е, че през целия преход антикомунистическата българска десница или както би казал Радан Кънев - "десният проект", бе на власт само 5 години. Пет от двадесет и пет. При положение, че лидерът на "левия проект" - БСП, никога нямаше собствено мнозинство в парламента. Но защо стигаше до властта? Защото разчиташе не толкова на собствените си сили, колкото на услугите, които получаваше от други партии и за съжаление от партиите от българската десница, които толкова силно се конфронтираха помежду си, че се самоунищожаваха.
Резултатът от борбата на "Синята коалиция" с ГЕРБ бе, че "сините" изпаднаха от 42-рото Народно събрание. Затова пък БСП и ДПС си направиха отново правителство - злополучният кабинет "Орешарски". Последваха 404 дни на протести. Но докато народът протестираше, ДСБ измисли "нов десен проект" - Реформаторски блок. Пръв за него това заговори Иван Костов, а това означаваше, че всички трябва да забравят какви ги бе изговорил именно той за лидерката на основният коалиционен партньор на ДСБ в Реформаторския блок - Движение "България на гражданите". Реформатор можеш да бъдеш само, ако управляваш. До този извод, макар и бавно, стигнаха лидерите на партиите от РБ. Защото да бъдеш реформатор в опозиция означава, че просто не си реформатор. Затова и бе обяснимо очакването на десните избиратели, че Реформаторският блок ще участва в управлението на страната. И това стана възможно, благодарение на ГЕРБ. Защото за разочарование на "десния проект" той загуби на изборите не само от ГЕРБ, но и от БСП и ДПС. С други думи - загуби от "левия проект". Слава Богу, някои от политическите дейци на РБ и на ДСБ в частност, които най-много говореха срещу ГЕРБ, след изборите първи скочиха във файтона на властта, че дори и министри станаха. И не може да се отрича,че няма реформи. Има. Но те не могат да бъдат "идеални" по простата причина, че зависят от формирането на парламентарно мнозинство, за което гласовете само на РБ и ГЕРБ не са достатъчни. Просто такава е парламентарната конфигурация. И тя изисква държавническо, а не теснопартийно партизанско мислене.
Най-прекият път към дестабилизацията на една държава са никнещите като гъби "нови политически проекти". Защото светът не е измислил нищо по-различно от лявото, дясното и политическия център, и въпросът най-често е, кой ще заеме тези места. Радан Кънев заговори за "нов десен проект". Но не се знае още коя ще е новата птица или птици в подготвяното ново политическо гнездо. Във всички случаи от БСП и ДПС потриват доволно ръце и броят редиците си. Оредели са, но... битката се пренася отново в дясно. Нов "десен проект" означава, че гласувалите за Борисов и ГЕРБ изведнъж трябва да си прехвърлят гласовете за ДСБ и Радан Кънев. Защото идейно няма какво повече да се измисли. Ще трябва да се копира. Но точно при копирането ще стане ясно, че въпросът не е в идеите, а в реализацията им. Тоест в достигането до властта. Според Кънев целта на новия десен проект е "второто място". Но не казва кой ще е на първото. Несериозно изглежда десните избиратели да се стремят към "второто място". На кого оставят първото? Вариантите не са много. Единият е, че го оставят на ГЕРБ. Другият - на БСП. И в двата случая това прилича на поговорката - да се разтури къща, за да се построи колиба. Защото сега поне Реформаторския блок е в къщата, която управлява. Въпросът е след "второто място" с кого "новият десен проект" ще се коалира, за да управлява, т.е. да построи отново къщата на властта и на реформите, а не да скърпи опозиционна колиба. Вариантите, както посочих са два - с ГЕРБ или с БСП, но реалистичен си остава днешния вариант - коалиция с ГЕРБ. Но как ли ще погледне ГЕРБ на подобна оферта при положение, че офериращите я преди това са станали опозиция на ГЕРБ? Дай, Боже, да погледне благородно, опрощаващо!
Във всички случаи очакват ни политически турболенции. Прекалено много неопитни експериментатори се пробват в българската политика. А от това страдат българските граждани. Така е и сега, когато вътрешните проблеми на РБ отслабват правителството и дават надежда на останалите политически сили и особено на "левия проект", че отново може да си върне властта. А категорично това не искат десните избиратели. Затова и се надявам, че "новият десен проект" няма да повтори поговорката за изписаните вежди и избодените очи. Или за срутената къща и построената колиба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
