Александър Квашневски, Тhe Wall Street Journal
Издигането на Доналд Туск до президент на Европейския съвет 10 години след присъединяването на Полша и още седем страни от Централна и Източна Европа към ЕС има не само символично значение. То отразява реалните промени, които настъпиха през последното десетилетие. Страните, които станаха членки на Евросъюза през 2004 и 2007 година, не само увеличиха своето материално благосъстояние, но и станаха по-уверени в собствените си сили и очаквания. Политическите и икономически промени са толкова големи, че вече е безсмислено да се говори за "новоприсъединили се страни" като отделна категория. Те са нормални демокрации, ориентирани към пазарната икономика, които все повече се оценяват според положителния им принос в света, а не според болезненото наследство на комунистическото им минало.
Сега, когато Европа се бори да излезе от икономическата криза, тези страни са източник на така необходимия растеж и динамика. Само Полша от целия ЕС успя да избегне рецесията, а 8 от 13-те страни членки, които вероятно са постигнали икономически растеж от 2% през 2014 година, са от Централна и Източна Европа. Същите са предвижданията и за следващите 2 години. Въпреки че БВП на глава от населението е все още по-нисък от средния за ЕС, той също бързо нараства. В рамките на едно поколение може да се очаква, че много от тези страни ще се присъединят към по-богатата част на Европа.
Понякога изглежда, че за останалата част от ЕС разширяването на изток означава само приток на работна ръка след присъединяването на нови страни. Истории за работници мигранти от по-новите страни членки, които заемат работни места и се възползват от облагите на своите западни съседи, пълнят вестникарските страници във Великобритания и на други места. Но данъците, които тези работници плащат, са по-високи от социалните плащания, които получават, а също така и от паричните суми, които изпращат в собствените си страни. Добре ще бъде, ако останалата част от Европа се поучи от тяхната енергия и оптимизъм.
Това самочувствие проличава сега в издигането на политици от Централна и Източна Европа на ръководни международни позиции. Допреди известно време те можеха да заемат само символични постове в по-ниските нива на международната администрация, но сега са на ръководни длъжности заради своите заслуги и опит. Г-н Туск, министър-председател на Полша от 2007 до 2014, беше избран, защото беше най-добрият сред останалите кандидати. Той постигна същия успех както Йержи Бусек, бивш премиер на Полша, който беше президент на Европарламента от 2009 до 2012 г. Четирима от шестте вицепрезиденти в новата Европейска комисия са от Централна и Източна Европа. Тази тенденция се наблюдава не само в ЕС, но и във всички големи международни организации. Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и бивш външен министър на България, е в момента с втори мандат, като оценката за нейната работа е много висока. България я номинира за наследник на Бан Ки Мун на поста генерален секретар на ООН.
Всеобщо е мнението, че тя е водещият кандидат за тази позиция. При нейна победа, тя ще стане първата жена и първият източноевропеец на този пост. Крайно време е регионът да получи тази висока чест.
Възходът на това ново поколение лидери не е случаен.
В страните, които се намират в трудна ситуация, необходимостта извежда напред мъже и жени с изключителен и силен характер. Задачата да се превърнат едни разбити общества в модерни и успешни европейски народи в рамките на едно поколение е огромно предизвикателство, точно както това беше за страните от Западна Европа след Втората световна война.
Лидерите, които израснаха в периода на посткомунистическо възстановяване, притежават същата вяра в способността на хората да определят собствените си съдби чрез политика, която навремето вдъхновяваше Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол. Те нямат време да проявяват аполитичен фатализъм, който наблюдаваме в по-голямата част от развития свят. Мирните революции през 1989-91 събориха желязната завеса като идеологическа разделителна линия в сърцето на Европа. Време е тя да бъде премахната и като психологическа бариера. Страните от Централна и Източна Европа не са вече бедните роднини, които представляват само разходи и бреме за Стария континент. В бизнеса и политиката те се превръщат в основен източник на жизнеспособност. Европа и светът имат нужда от това, което тези народи предлагат, и е време да го признаят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
