Нова Турция е вече факт, макар и не точно, както си я представяха президентът Реджеп Тайип Ердоган и управляващата от 13 години ислямистка Партия на справедливостта и развитието /ПСР/.
Нова Турция бе лайтмотивът в изявленията на Ердоган и управляващите, които залагаха на парламентарните избори в неделя, като на възможност за получаване на мнозинство от две трети. Това би позволило приемането на нова конституция и превръщането на Турция в президентска република.
Резултатите от изборите обаче показаха една доста променена картина на разположението на политическите сили, ефектът от която ще се чувства години напред. За първи път в историята на Турция в парламента влиза партия, която представя кюрдското малцинство. След 13-годишно управление, донесло на Турция икономическо развитие, поставило я сред 20-те най-развити икономики в света, и политическа стабилност, ПСР, която през този период спечели убедително всички избори и получи подкрепа на два референдума за конституционни промени, вече няма да може да управлява сама.
Макар и отново да е първа сила с 40,8 на сто от гласовете, оставяйки далече след себе си Народнорепубликанската партия - с 24,9 на сто и Партията на националистическото движение - 16,3 на сто, тя остана далече под резултата си от парламентарните избори през 2011 г. - 49,95 и ще бъде принудена да управлява или в коалиция или с правителство на малцинството. Тъй като различията й с останалите три партии, които влизат в парламента, са твърде дълбоки, и двете възможности - коалиция или правителство с подкрепа в парламента, изглеждат трудни за реализиране и дори и да се стигне до тях, на хоризонта се очертават предсрочни избори.
За Ердоган, прагматичен и ловък политик, който умееше да обърне в своя полза дори неудобните за него обстоятелства, справянето в тази ситуация не би трябвало да бъде проблем, но поведението му през последните години, белязано с авторитаризъм и дори арогантност, не дава много основания за оптимизъм. До голяма степен за резултата от изборите той носи лична отговорност, водейки доста агресивна предизборна кампания, в която се включи въпреки ограниченията, които му налага в това отношение конституцията.
Преговорите за бъдещето управление на страната всъщност ще се водят от председателя на ПСР Ахмет Давутоглу, който е и премиер, и от техния изход ще зависи до голяма степен политическото бъдеще на най-доверения човек на Ердоган в партията. "Всички трябва да разберат, че ПСР е победителят и лидерът на тези избори", заяви в неделя вечерта Давутоглу. Той подчерта също, че партията му не се отказва от намерението си да бъде изготвен нов основен закон и призова опозиционните сили да оставят в миналото конституцията, съставена след военния преврат през 1980 г.
Новият силен играч на турската политическа сцена безспорно е Демократичната партия на народите (ДПН), която получи 13,1 на сто от гласовете и 80 депутатски места. Досега представителите на прокюрдски партии можеха да влязат в парламента само като независими депутати. В последния парламент те бяха 29. ДПН успя да премине 10-процентната бариера, една от най-високите в света, привличайки не само традиционно гласуващите за ПСР кюрди в югоизточните райони на страната, а и възползвайки се от недоволството от управлението на Ердоган, особено в големите градове и по-специално в Истанбул.
ДПН държи да не бъде идентифицирана като кюрдска формация, а като турска партия с лява ориентация, която защитава правата на всички народности и религиозни общности, на експлоатираните и незачитаните, на жените, младежите, пенсионерите, безработните, преселниците. Тя бе създадена през октомври 2012 г. като обединение на прокюрдската Партия за мир и демокрация с няколко малки леви формации като Революционната социалистическа работническа партия, Партията за социалистическа демокрация, Партията на зелените и на лявото бъдеще. Нейният най-голям успех досега беше класирането на трето място на президентските избори миналата година на нейния съпредседател Селяхатин Демирташ, 42-годишен адвокат. На неговата харизматичност и популярност като правозащитник преди да влезе в политиката, се дължи до голяма степен бързият успех и разширяването на избирателната подкрепа за партията, която той съпредседателства с г-жа Фиген Юксекдаг.
За създаването на условията, довели до влизането на прокюрдската формация в парламента, изигра роля и политиката, следвана от 2005 г. на правителствата на ПСР, довела до започването на процес на преговори и помирение с кюрдите. Бяха направени реформи, които увеличиха правата на кюрдите, съставляващи около 20 на сто от населението, в политическата, социалната и културната сфера.
Записа Иван ФИЛЧЕВ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
