В момента текат преговори между всички партии от център-дясното политическо пространство, но за съжаление са много мудни и не са интересни за обществото. Като това има своето обяснение. Общественото очакване за обединена десница събуди два успоредни процеса: единият е опит на политици от миналото отново да се върнат в политическия живот, а вторият е тези разговори за обединение на десницата да се водят при липса на откровен диалог и откритост.
Това се усеща от обществото. Аз самият имам много силни съмнения относно политическия облик на г-н Дал или на г-жа Кунева, които са част от този реформаторски блок. Според мен нито една партия или личност, олицетворяваща себе си с представата за обединената десница, не може да поставя условия и не може да менторства над процеса на обединение.
Той трябва да се случи при една абсолютна равнопоставеност. Не трябва да има премълчаване, диалогът трябва да бъде откровен. За мен лично е неразбираемо отношението на дясна партия като ДСБ към бившия й лидер Иван Костов едва ли не да се приема като тест за интелигентност на политиците или на електората, защото дори и да допуснем, че е правилно, самото българско общество няколко пъти се провали на този тест. А и по принцип залитането в крайности, силното харесване на определени лидери, силното им отричане или зачеркване са по-скоро характерни за по-слабо развити групи от обществото
. Далеч по-лесно се водят разговори с формацията на г-жа Надежда Нейски "Синьо единство". Там поне нещата са кристално ясни - този блок, който обещае първото място в европейската листа на следващите избори, би отговорил на всички реформаторски претенции на "Синьо единство". Но при всички случаи СДС ще държи да не се допуска това възкръсване на хора със спорен имидж, разговорите да се водят открито, да бъдат изказани всички тези и опасения.
Все пак се забелязва една такава разлика - на улицата имаме вече почти месец протестиращи, които продължават да излагат искания, които са общи за всички, а не личните си проблеми. И на този фон в десницата партии и лидери от миналото слагат на масата личното си оцеляване, личните си интереси и проблеми. Това само показва, че дистанцията между протестиращите и случващото се вдясно се увеличава, вместо да бъде скъсена. Ще го кажа в съвсем прав текст: няма как лидери, чиито биографии в съвсем близко бъдеще ще бъдат продавани в комплект на промоция с Наказателния кодекс, да осигуряват бъдещето на десницата. Няма никакъв смисъл от скрити разговори между лидери - те няма да родят обединена десница. Такава може да се роди само и единствено около принципи.
Естествено много силно се спекулира с протестите. Извеждането на преден план например на личността на г-н Пеевски, който в момента олицетворява всичко лошо в България, е предпоставка на заден план да останат други личности, за които не се говори. Аз искам някой на разумен език и със самочувствие да застане пред медиите и да обясни разликата между г-н Прокопиев и г-н Пеевски. СДС не е красива кандидат-студентка, която си избира ВУЗ. СДС има своята история, има своите спадове и върхове, но в едно нещо съм убеден - СДС има енергията да води преговори открито и откровено и ще участва в широко обединение на десницата единствено и само при равноправност на субектите.
Относно протестите, правителството категорично трябва да подаде оставка. В момента на улицата има интелигентни хора, обединени около обществения интерес. Виждаме искания, които са уцелили десетката. Категорично протестите трябва да продължат, кабинетът трябва да си отиде и наесен да има избори, в които СДС ще участва задължително.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
