Парите преди дипломата, чалгата преди рока, но все по-малко харесвана. Допреди седмица тази извадка от портрет на младите хора в България, направен от НЦИОМ, шестваше из медиите, за да буди носталгични съпоставки или крехки надежди за поколението, което идва. Случайно или не, страницата, на която е публикувано въпросното изследване, вече не се отваря. Така че портретът на младите най-вероятно ще се окаже потънал в небитието заедно със самия НЦИОМ.
А защо впрочем? Нали уж изначалната идея била подобни проучвания да стават основа на някакви политики, а не просто да броим колко млади хора са слушали Азис и са кликали в нета преди пет години и сега? Само за да си кажем, че нещата се нормализират или че идва по-калпаво поколение от нас (в зависимост от гледната точка)? Ако има кой да чуе, портретът на младите може да бъде подходяща база за това държавата да реши какво да направи за младите си хора - така че те да я почувстват своя.
Но, естествено, институция, която да се вслуша в това, няма. За сметка на това имаме закон за младежта, чиято огромна заслуга за младите ни хора е в това, че им казва до колко години са млади (докъм 30 - проучването на НЦИОМ всъщност е подарило пет години младост на българите, като се е допитвало и до "застаряващите" 35-годишни). Та въпросният закон например отговаря на забележителния въпрос какво е младежка организация у нас - сиреч
кой може да усвоява европарите по проектите
за младите хора, които хич не са малко. Нито дума обаче за това какво точно държавата ще направи за под 30-годишните, които са успели да се опазят от емигрантски нагласи и са избрали да градят живота си у нас. Впрочем самата държава сигурно изумено е възкликнала, когато е видяла резултатите от проучването, защото желаещите да я напуснат съвсем не са толкова много, колкото би трябвало да се очаква. При това гурбетчийски желания таят предимно по-нискообразованите ни млади хора, които очевидно предпочитат неквалифицираният им труд поне да се плаща добре - а у нас това няма как да стане. За първи път изследването дава някакъв знак, че прословутият Терминал 2 май
не е чак такъв трамплин в живота на много млади хора
за какъвто сме свикнали да го смятаме. Но онова, което задържа младите тук, далеч не е понятието родина. Вероятно са приятелите, родителите, дори Азис, защото да щракаш с пръсти на неговата музика в чуждестранна кръчма е далеч по-малко възможно, отколкото да куфееш на рок. Важното обаче е, че все нещо ги държи. И държавата трябва да направи така, че въпросните неща да се увеличават. Стига обаче да знае кои са. Не да съчинява кухи "политики" за изкуствена ангажираност на младите хора с някакви съчинени ценности - защото, докато го прави, те всъщност отстояват собствените си ценности на жълтите павета.
Изследването показа и друга изненада - и дипломата не е чак такъв фетиш въпреки стремглавото разрастване на университети, които държавата разкриваше с лека ръка в последните години. Фактът, че 57 на сто от младите поставят на предни позиции добрия жизнен стандарт вместо дипломата, би трябвало да е знак, че трябва да престанем с изкуственото свръхпроизводство на висшисти. И да помислим за разкриване на такива училища, където хората, които не държат на високото образование, ще усвоят професия, с която
могат да си осигурят въпросния стандарт
В случая топката е в ръцете и на образователното, и на социалното министерство, чиято работа е да се погрижат за квалификацията на тези хора, вместо да отлагат живота им с години изкуствено образование, което в крайна сметка така и не им служи. Не с програми за временна заетост, а с промени в законите. Прословутият образователен закон, според който гимназия може да се завършва и още в десети клас, а след това да се усвоява занаят, брадясва от времето, когато просветен министър беше Даниел Вълчев. За тези осем години завършиха цели поколения, които пропиляха последните си години в гимназиите, без да научат нищо, без да се квалифицират, за да станат накрая келнерки или да се хванат на някоя автомивка. Можеха ли тези хора да учат нещо друго, което действително ще работят? Най-вероятно да, ако политически тарикатлъци не бяха попречили законът да види бял свят в два поредни парламента. Всичко това на пръв поглед звучи чуждо и отвлечено на фона на едно подобно проучване - но то дава индикации за нагласи, за които държавата трябва да държи сметка. Да се вслушва в тях, ако иска да я има. Да се вгледа във въпросното проучване, ако иска да види себе си като млада. И ако не се харесва, да се запита защо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
