Ние, хората, сме същества със странна порода. И смятаме с милиграми отровите, които дишаме и поглъщаме. Вдигаме врява до Бога, а забравяме, че всеки миг ни заливат отровите на човешкия дух. Отчаяние и недоверие в разума и в доброто. Убеждават ни, че сме неспособни да опознаем света и да го оправим. Защото човешкият свят бил непоправим, побъркан и мръсен. Светът на Йовков е морално чист.
В него струи светлина. В него не светят евтини енергоспестяващи лампи. Творецът не украсява живота като коледно дърво. Той казва и доказва - дървото е красиво, защото е дърво. Без лампи и висулки, и светлината на звездите стига, за да виждаме и четем това, което е написал Йовков. Йовков не рисува с черна и сива боя. Светът на Йовков е благороден. В целия космически кораб, сред хилядите страници няма да открием нито един образ на нравствено отблъскващ човек. Достойнството изправя гръбнаците на всички Йовкови създания. Затова те могат да стоят с вдигната глава.
Когато ми дадоха наградата "Йордан Йовков", аз обиколих местата, където е живял и работил. В село Красен, където е преподавал, има училище за 660 души. В това училище, което е било пълно, в момента има 82 ученици от 11 села, от които 42 са ромчета. Нищо лошо не виждам в това. Просто ви казвам, че от 660 души са останали 82-ма. В село Инзово, долу на границата с Турция, има училище за 400 души, със заковани врати и прозорци, в което в момента не влиза нито един ученик. Светът на Йовков се е променил. Това е неговият свят, това нашия свят. Това, което се случва, трябва да ни накара да повярваме в Йовков.
Защото неговият оптимизъм, светлината на неговото творчество толкова противоречи на съвременния поток на световната литература, където 90% от героите са кретени и където всичко е пълно с безнадеждност, с кал, с кръв, с недоверие в човека. Това е светъл човек, това е един проповедник. Не искам да го сравнявам със светия, но той наистина е един свят човек. Трябва да намерим сили, трябва да намерим хора, които да обяснят, особено на младите хора, всъщност какво притежава България. И да намерим начин, по който и Йовков, и други наши творци да стигат до хората в чужбина. Това не е само наше богатство, това е богатство на човечеството. Хората и в България, и по света трябва да разберат кой е бил и кой е Йордан Йовков и надявам се, че ще бъде и в бъдеще.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
