Започна дебат, който не бе направен когато се създаваше сегашния модел
Лъчезар Богданов
икономист
Да подходим към пенсионната реформа без емоции. Въпросът е доколко в България може да имаме тристълбов пенсионен модел или ще се върви към премахване на втория стълб в дългосрочен план. Аз поставям този въпрос и на него всъщност трябва да се даде отговор. Ако има мнения и хипотези, че пенсиите, които могат да бъдат изплащани от капиталово натрупване, няма да бъдат изплатени или фондовете не ги управляват добре, е един много по-голям дебат от това дали да въведем тази възможност за избор. Но за съжаление този дебат не е проведен. По принцип няма теоретична пречка да няма втори стълб, т. е. да имаме само задължително базово разходопокривно пенсионно осигуряване в държавен фонд, може да имаме само задължително капиталово натрупване без разходопокривен модел изобщо. Тоест да нямаме НОИ - също е възможен модел.
Личната ми позиция е винаги е била в посока лични сметки и партиди и спестяване за пенсия в капиталови фондове. Но не само във фондове, наречени универсални пенсионни фондове по нашата законова дефиниция, а доста по-широк кръг пенсионни инвестиционни инструменти. И, разбира се, в съчетание с лична отговорност и информиран избор. Това обаче е голяма реформа, която очевидно не се прави в момента. Събитията от последната седмица явно са удобен повод да се върнем към този дебат, който не бе съвсем извървян през 1999-2000 г. Тогава не бяха изговорени доста неща и сега са на дневен ред. Донякъде тези законодателни промени наистина са удар срещу втория стълб. Но нека не забравяме, че вторият стълб е задължително пенсионно осигуряване. Тоест държавата е дала лицензи на няколко дружества да бъдат универсални пенсионни фондове и оттам нататък от доходите на всички лица, родени след 1959 г., се правят удръжки. Така че
държавата им е дала гарантиран пазар
и е създала този стълб, като в някакъв момент може да го ограничи или да направи по-труден достъпа на средства към капиталовото натрупване. Но това е въпрос, който пенсионните фондове би трябвало да могат да адресират и ако има избор, те би трябвало да могат да убедят хората защо да го направят. По-големият и интересен въпрос е дали генерално сме приключили темата с разходопокривната пенсионна система, или капиталовонатрупваща, тъй като това са различни модели на институционално уреждане на спестяването за пенсия. Човек на 18-19 г. как точно да се ориентира, защото е трудно да се направи този избор дори за по-възрастните хора. Трудно е да избереш което и да е, но
това не означава, че не трябва да взимаме решение за живота си
Защото сега частта, която се разпределя служебно, отива в някакъв фонд и много от младите хора не знаят къде са средствата им. В момента имаме неперфектна система и очевидно се налагат реформи. Не бих казал, че тази, която се готви сега, е възможно най-добрата, но със сигурност е много трудно да кажем, че сегашният модел е без никакви проблеми и забележки. Дори проблемите са доста съществени. Но след като ще даваме възможност за избор, защо да не дадем възможност на хората изобщо да излязат от НОИ. Защото те може да не искат дори първи стълб. Темата е доста голяма и отваря дебата за пенсионния модел изобщо. Това, което трябва да се направи, е: Първо, да имаме много повече свобода на избор в посока капиталово натрупване и лични сметки. И второ - тези, които ще управляват сметките, не трябва да са в рамката, която е в момента. Най-малкото нямаме интерес да има няколко прости дружества, които да се събират в една малка стая и само в това да се състои избора на българските граждани за следващите 50 или 100 г. Трябва да се върви към повече избор, състезание, отговорност и международна конкуренция. Още не мога да си обясня защо българин да не може да си направи пенсионна осигуровка в капиталов стълб, който е регистриран в Норвегия или Холандия, например и управлява и инвестира там средствата.
Изборът между НОИ и частен фонд е въпрос на доверие
- дали вярваш, че тези, които управляват средствата, ще го правят добре и дали вярваш на бъдещите политици след 50 г. какво ще измислят и ще могат да платят. Няма идеално решение и гарантирана сигурност. Не съм съгласен, че държавата стои винаги зад държавните пенсии, защото е възможна хиперинфлация, например. Тя стои на книга и по закон, но размерът и условията за пенсия се променят. Има рискове, разбира се, и по отношение на частните фондове - ако има криза, цените на акциите спадат. Логиката на сегашния тристълбов модел е, че все пак има разпределяне на риска и човек получава пенсията си от различни места. Дори ако си направи застраховка "Живот" или доброволна пенсионна, ще има още един допълнителен източник на доход.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
