Бернандиньо Леон, специален представител на ЕС за Южното Средиземноморие
Българите се сблъскват с проблем, с който ние, испанците, се сблъскахме много отдавна. А той се състои в това, че от страни на имиграция нашите държави се превърнаха в страни на емиграция. Испанците, от първите години на ХХ век чак до 80-те, традиционно бяхме имигранти, голям процент от населението работеше в чужбина. Но бързо се превърнахме в страна на емиграция и пристигнаха много чужденци, общо взето посрещнати добре. А сега, в последно време, отново сме на път да се превърне в страна на имиграция заради икономическата криза и заради която много млади хора тръгват да си търсят късмета в други държави. Това са процеси, които в днешно време се случват с много голяма бързина.
Няма магически решения за тези проблеми. Обществото трябва да се научи да е търпеливо. Най-напред имиграцията не може и не трябва да се обвинява за всички злини и несгоди на едно общество. И да се криминализира, и да се говори, че създава проблеми за сигурността, че имигрантите крадат работни места... Това не са добри формули. Подобни съждения предизвикват по-голяма нестабилност и повече проблеми вътре в едно общество, в една общност. Трябва да се опитваме да настаняваме всички, които могат да бъдат настанени, и да се опитаме да създадем една обстановка на толерантност и да не хвърляме обвинения по определени групи хора. И да сме търпеливи, защото няма лесни решения. Но също и трябва да е много ясно, че трябва да се работи с легална емиграция. Разбира се, сред тези без документи има и хора, които страдат и наистина бягат от опасност. Но колективно погледнато, зад тях стоят мафиотски групи, за трафик на хора, които трябва да бъдат преследвани и чиято работа създава много проблеми и вреди.
Не можем да решаваме проблемите, свързани с бежанците, емоционално. А трябва да ги третираме като политически проблеми. Идвам от страна, в която има стотици хиляди българи, които работят там. Всеки ден, когато съм в Мадрид, се срещам с мнозина от тях. Всички са много честни хора и работят фантастично. Но има и такива, които смятат, че всички имигранти са нещо лошо. И под този знаменател минават и добрите, и лошите, и редовните, и нередовните. Затова емоционалната визия не е релевантна. А трябва да се направи политически анализ - нуждаем ли се от емиграция или не? Ако да, колко и за каква работа. След което да се вземе решение и да се улесни легалната емиграция и интеграцията на тези хора. Тези, които не могат да си намерят работа, нито пък своето място в нашата икономика, ще трябва или да се върнат в страната си, или да пробват късмета си в друга държава. Но никога не трябва да даваме емоционални и колективни отговори и да обвиняваме имигрантите за нашите проблеми. Защото това не само че нищо не решава, но и създава климат на ксенофобия, който надхвърля границите ни. Ако я оставим да се разпространява така, собствените ни сънародници, като българите или като испанците, работещи в други страни, също ще бъдат преследвани и също ще страдат.
Бих посъветвал българските власти бързо да се адаптират към новите феномени и да направят по-гъвкави институциите. През 2005 г. и 2006 г. имахме вълна от африканци, идващи в страната ни, и се обърнахме към европейците с апел за солидарност. Обяснихме, че това е прекалено голям проблем, с който не можем да се справим сами и се нуждаем от тяхната солидарност. И това беше до голяма степен хуманитарен проблем, а не на сигурността. Това бяха хиляди африкански младежи, на които мафии бяха казали: "Вървете към Испания, там ще намерите работа". И болшинството от тях идваха по начин, по който имаше много голяма вероятност да загубят живота си в открито море. Ето защо трябва да се концентрираме върху мрежите за трафик, а не да се хвърляме да обвиняваме хората, които търсят по-добър живот. 99% от имигрантите стават жертви на мафии, които ги манипулират и от което искат да изкарат пари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
