Почти единодушни сме, че 24 май е "най-светлият" и "най-истинският" празник. Да, какъв по-добър маркер за дълбока идентичност от връзката на четмото и писмото с евангелската мисия на светите братя Кирил и Методий! Наистина, те дважди са ни извадили от безпросветността: и от неграмотността, и от езичеството. Затова и усещането за "светлина" и "истинност" у самите нас са напълно оправдани.
И все пак, доколкото става дума за "официален празник", зад парадността и фанфарите на "Върви, народе възродени", не мога да се отърва от витаещия дух на посткомунистически декаданс. Да не говорим за социалния статут на учителите и учените - по мои непредставителни наблюдения в целия регион от Турция до Словения той е сравним само и единствено с Албания. Но ако за Албания това е успех и част от пътя напред, за нас то е знак за стагнация и липса на реална воля образованието и науката да бъдат "истински" приоритет. Те остават такъв винаги и само на думи, част от някаква абстрактна политическа реторика, но не и от реалните действия на новия български елит - грамотен технически, но не и знаещ, пишещ, но в духа на някакво ново езичество. То сякаш води началото си не от Светите братя, не и от възрожденците ни, а от някакъв странен постлюдмиложивковски тип усещане за светлината на знанието като "асамблея", отбелязвана веднъж годишно с видимо свежи, но тъжни цветя.
Преди десетина дни, на тържественото изпращане на завършващите 12-ти клас в прекрасната Немска гимназия 73 СОУ "Владислав Граматик", един от учениците рецитираше селективно и с перифраза "Не плачи, майко, не тъжи, че ще замина в чужбина". Тъжно, но показателно. Престанали сме да се впечатляваме, че голямата част от завършващите най-добрите ни училища заминават в чужбина, а и цялата ни нация се спасява поединично - особен български гурбет, който определено си заслужава специално етнографско изследване.
"Гурбет" обаче е дума, идваща чрез турския от арабски език, където ghurba обозначава идеята за "странстване" - не просто физическо, а и метафизическо. Българският гурбет, гложди ме тази мисъл, в много случаи е оставил съвсем настрана метафизическото измерение и е мотивиран главно от чувството за безизходица в собствената ни страна.
"Но, замълчи, сърце!" Че утре е и балът. А във всеки живот това е събитие, случващо се един-единствен път. Така че напук на всичко: честит 24 май на всички сегашни, бъдещи и бивши абитуриенти!
*(Във Фейсбук, заглавието е на редакцията)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
