в. "Гардиън"
Организирана за първи път в централноевропейска столица, срещата на върха на евроатлантическия анлианс за отбрана и сигурност най-сетне реагира на многоборйните предизвикателства на континента. Миналата седмица във Варшава алиансът проведе форум, за да ознаменува нова ера, в която колективната сигурност и териториална отбрана на Европа отново са сърцевината на мисията на НАТО, но с нови ресурси за изпълнението й. Това е важна промяна и в несигурни времена е важно опасностите и заплахите, както и политиките и средствата, предложени за справянето с тях, да бъдат добре преценени.
Новата агресивност на Русия, терористичните нападения в Европа и други предизвикателства като миграцията и киберсигурността създадоха усещане за спешност. Фактът, че мястото, избрано за срещата, за пръв път беше столица на централноевропейска страна, която някога е била под съветско господство, и че тя се състоя само две седмици след като Великобритания гласува да излезе от ЕС, подчерта знаковото й значение - демонстрирането на западно единство около перспективите пред Европа беше станало по-необходимо от всякога. Британският премиер Дейвид Камерън положи много усилия да увери колегите си от НАТО, че Обединеното кралство ще остане ангажирано със сигурността на съюзниците. Ако се върнем 10-15 години назад, ще видим, че настъпилите промени са колосални. След студената война и атентатите от 11 септември се наложи идеята, че ако НАТО не започне да действа извън територията си, скоро ще отмре. Дългогодишният и труден ангажимент в Афганистан отчасти се дължеше на тази идея. Конфронтацията с радикалните ислямисти в Хиндукуш отне много енергия и донесе несигурни резултати (в един момент НАТО имаше близо 140 хиляди военни в Афганистан). Сега, когато поведението на Русия е важен източник на безпокойство, а разпространяването на ефекта от близкоизточните войни заплашва да дестабилизира Европа, алиансът се завръща към корените си.
Това е съвсем логично, но също толкова важно е и да бъде намерен правилният баланс. Както каза Ангела Меркел в началото на срещата, сдържането и диалогът трябва да вървят ръка за ръка. Това не е нова студена война, защото историята никога не се повтаря напълно еднакво, но наистина ситуацията напомня за принципа, формулиран някога от първия генерален секретар на НАТО: Целта на алианса, казва лорд Исмей през 1949 г., е да "държи руснаците вън, американците вътре и германците долу". Никой разумен човек в наши дни не би помислил, че германската армия трябва да бъде "държана долу" по какъвто и да било начин, но ако хладният разум, а не мъглява наивност води преценката ни, то другите части от изречението наистина важат с пълна сила. Ненадейната намеса на Русия в Украйна през 2014 г., нарушаваща някои от основните принципи на архитектурата на европейската сигурност чрез едностранна промяна на граници с употреба на сила, рязко промени стратегическия пейзаж. Лидерите от НАТО взеха важни решения за засилване на отбраната на източните членове на алианса, с нови средства за целта. Първоначалните реакции от Москва бяха враждебни, но с известни колебания. В последно време имаше призиви от Русия за подновяване на диалога със Запада. Някои отдават това на икономическата й слабост, дължаща се донякъде на ниските цени на петрола, други - на нуждата за Путин от конфронтация със Запада, за да засили вътрешнополитическите си позиции. Но каквото и да си мисли човек за миналото на НАТО, е трудно да не видиш, че алиансът няколко години е правил цялостни, конкретни заключения от поведението на Русия в Украйна и преди това в Грузия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
