Неотдавна позната учителка ми разказваше как определя деня за класна работа в един от абитуриентските си класове. "Не трябва да е вторник, защото трима ми идват от нощна смяна и ще спят в час. В сряда сутринта двама са на работа и не могат да отсъстват, остава четвъртък".
Става дума все за ученици от професионална гимназия, които работят още преди дипломирането си. За съжаление - не по специалността, за която учат. По нея работа няма. Отново за съжаление - трудят се без осигуровки, договори и каквато и да било защита, плащат им "на честна дума". За тези абитуриенти работата в момента е по-важна от завършването на училище, защото част от тях не просто заработват джобни пари, а издържат семействата си. И учителите им, които са добре запознати с това, се опитват да ги прикриват по всякакви начини, насрочват им изпити в удобно за тях време и старателно не им пишат отсъствия през останалото. Така пазят и децата, и делегирания бюджет на училището, тоест собствените си заплати. Така е в държавата, в която и трудовият пазар, и образователната система са в дълбок колапс. Отрано даваме на децата си - тоест на бъдещето ни, да разбере, че е без бъдеще.
Мислех, че конкретно този клас е изключение, но една статистика на "Медиана", изнесена в петък, ми показа, че не съм била права. Всеки пети ученик от последния клас вече работи системно, а близо половината са се трудили по едно или друго време. Става дума за ученици от десети клас нагоре, което вече е знак, че в училището ни трябват спешни промени, и то не само в учебните програми. България е единствената страна в Европа, която не дава възможност гимназия да се завършва на етапи - например да изкараш само девети и десети клас и за това да получиш сертификат. С него няма да кандидатстваш в университет, но той може да ти даде професия и възможност да не имитираш ходене на училище в последните два класа, когато в действителност искаш легално да изкарваш пари. Вече девет години се чака законът, който да разреши на учениците да приключват с училището след десети клас, като раздели гимназията на два етапа. И той на два пъти не се приема от два различни парламенти по съображения, напълно чужди на образованието. Заради политическа конюнктура и партийни директиви хиляди млади хора са обречени да завършват училище по остаряла и отживяла времето си система. За това време се затвориха десетки професионални училища, без да се отворят нови. А нароилите се гимназии със странни наименования извеждат кадри, които продължават в университет единствено защото нямат какво друга да правят с живота си. Нямат професия - остава им да станат продавачи и келнери или да продължат да учат нещо с идеята, че то ще им даде някаква по-ясна перспектива. Най-често не им я дава.
За да се променят нещата, няма да стигне само така наречената дуална система, която напоследък силно се пропагандира. Трябва и промяна на самото училище - такава, при която на ученици дори и под осми клас да се даде възможност да учат занаят, ако имат такова желание. Защото практиката показва, че ние сме страната, чиито ученици напускат школото най-рано - едва на 14 години, тоест след седми клас. Трябва да се подготвим за намаляване на броя на студентите и на самите висши училища - по естествен път, а не с държавна директива. Засега не виждам никой да прави прогнози в тази насока. За сметка на това все по-често в заведения и магазини ме обслужват деца, които все още не са взели матурата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
