Девствените плажове са последното убежище от
пораженията, нанесени от политическия елит
Райко БАЙЧЕВ
И свикнал на парадокс ум – какъвто имаме, добре сме го тренирали с годините живяни тук -, трудно съобразява картината, която вижда. Костюмари от различни партии за кратко прекратиха играта на власт и опозиция. Зажалиха природата, която застроиха. И пожелаха да направят нещо за българското Черноморие. Катарзисът им – често получаван, в зависимост от непредвидимия гърч на безгръбначното тяло – ги отведе към архи виновниците за екологичния погром: българските хипари. С коварните си палатки те опустошават Карадере, Иракли и Корал. През деня не плащат за шезлонг и чадър 1/8-а от минималната българска заплата. Спят на открито и предпочитат хилядозвездното предложение на небето вместо изстудената от климатик петзвездна гробница, в която най-сетне разбираш колко далеч може да стигне отвращението ти към околните. Да забраним дивото къмпингуване – ето ти идея за милиони (може да ги донесе по-късно, ще мине време, ще се позабрави тая работа и после ще го застроим, слушай ме какво ти казвам).
Че в това решение има характерна за политическия елит наглост – например всички знаем, че на същата дистанция от 100 метра от плажа, в които да си задължен да не припарваш с лагер на Карадере, на други места са вдигнати десетки грамадни крайбрежни хотели, в които наднорменото тегло се радва на срещата с шведската маса, е съвсем ясно. Ясно е и че ако подобна наблюдателност, проявена към стотина хипари, бъде приложена спрямо мащабни строителни предприемачи, ще се наложи танковете да идват и да събарят цели курорти по морската ивица. Окото на властта обаче пуска премрежен поглед върху Карадере всяка пролет и стане ли март месец си знаеш, че някой ще се опита да ти отнеме морето. Дори вече протестът е усилие на волята: в този конфликт се появи една потискаща умора, дължаща се на неравнопоставеността между власт и гражданин – на политиката й е лесно, тя почти машинално възобновява опита си да заграби нещо от твоя свят, докато ти трябва постоянно да стоиш мобилизиран и неспящ – нещастен страж, ако искаш да го опазиш.
Но тъй като политиците имаха известни трудности да дефинират какво значи „диво къмпингуване", а вече приеха – или, по-добре звучи, бетонираха – неуместния си антихипарски закон, това, което остава, е все пак да им се помогне с дефиницията. Тя има много общо с тях. Понеже дивото къмпингуване, измежду многото си приказни преимущества, е и политически акт. То е отказ да живееш в завещаната ти картина и е възможност за остров извън нея. Карадере е единственото място, в което политиците и пораженията, създадени от тях, не съществуват. Никой не може да повлияе на нищо, понеже там нищо и няма. Няма телевизор, чийто екран да изпълнят, няма радио, от което да се чуят, няма вестник, в който да излязат. Няма метод, по който да се намесят в живота ти, няма я дългата ръка на картоиграча, раздала предварително белязаните карти, които вече си свикнал да разпознаваш. Няма го омерзението – онова, натрупалото се с годините, за което си се кълнял, че никога няма да натрупаш – от това, което наричат „българска действителност", в която ти си струва, че си се озовал така недействително. Единствено на Карадере може да видиш собствената си страна, такава, каквато ти се иска да бъде – непоразена от политика, власт, бизнес. Само на онзи плаж-чистилище, е възможно да почувстваш две неща, от които отчаяно имаш нужда – пълното Освобождение от всичко българско и първата любов към нещо българско. Който е ходил, знае: всичко, което те прави безпомощен тук,е безпомощно пред оазиса там. В този смисъл забраната на властта да живеем на девствените плажове едва ли е незначителна. А е най-фрапантна. Понеже е и забрана да се откачиш от системата, от която би откачил, ако не се откачаш поне лятото. Маскирана като екологична грижа санкция, която посяга на нещо много по-интимно. То не е нито „зелена" кауза, нито „джулайска" работа. А е радостта да си свободен и да подивееш от свобода на самотния плаж.
За всичко това, сръчно и с наместване на вратовръзката, вие отредихте глоба до 10 000 лв. Как да ви обясним другото: че на Карадере бягаме от вас, а това е безценно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
