Тодор Шабански
Монреал 1976, Сеул 1988, Сидни 2000, Ванкувър 2003, преди Пекин 2008 и сега преди Рио 2016. Това са само най-скандалните допинг прегрешения на българското вдигане на тежести, в които цели национални отбори бяха спирани от участие. Тук добавете стотиците индивидуални случаи, в които отделни алхимици ставаха жертва на собствената си некомпетентност.
Българските щанги не спират да произвеждат мегагафове, които вече станаха повече от направените шампиони. Последният скандал отново очерни пред света състезателите от националните ни отбори. Всичките 11 най-добри наши тежкоатлети - 8 мъже и 3 жени - вкупом изгърмяха със станозолол в първите си проби, взети преди две седмици при внезапен тест в Дианабад.
Тъй като очевидно става дума за рецидивисти - хора, които непрекъснато настъпват мотиката и се спъват в един и същ камък - изниква въпросът: "Толкова ли са глупави нашите специалисти, че постоянно се провалят по този инфантилен начин?". Или отново става дума за "световни конспирации" и "вътрешни манипулации".
Повече от ясно е, че тези спортисти няма как сами да "се самоубият". Повече от ясно е, че техните треньори и шефове няма как сами да "си теглят ножа" и да се пратят по дяволите. При това с архаичен анабол, който се открива 6 месеца след като спреш да го употребяваш. Просто толкова наивни и прости хора няма.
Тогава? Тогава пак остава онова вечно обяснение с неясния произход и състав на хранителните добавки, които се взимат при възстановяването. Тук обаче работата става много дебела. Защото опира до фирмите доставчици, до производителите, до бизнес отношения и до много пари. А те водят към лекарствената мафия, към политици, към познатите ПР акции и производствени лобита. Стигне ли се до тях - забравете, всичко се потулва, замита под килима и забатачва. Време да мине, скандалът да се позабрави, хората да се поуспокоят, защото в крайна сметка никой не бива да бъде разкрит. Това е омертата - обещанието за мълчание на мафията.
Нали си спомняте, че в Сидни ставаше дума за ороцетам. Нещо да се случи след това? Сега отговорните фактори споменават "трибестан". И някакви "неупоменати или неточно упоменати като количества съставки". Само че всичко това се казва под сурдинка. Било тайна. Течало разследване. Всичко е много секретно. Ние в България сме все много тайни, секретни. И зад тези секрети прикриваме собственото си бездействие, което през годините роди всичките тези миризливи секрети, с които днес е опръскана българската щанга.
Среднощните срещи при спортния министър родиха добре познатите фрази: "Предстои разследване", "Сезирахме прокуратурата", "Поискахме намеса на ДАНС". Плюс вечните обещания: "Ще намерим виновните!", "Ще накажем отговорните!", "Ще разплетем случая до край!", "Ще разкрием цялата истина!".
Само че подобни лакърдии слушаме винаги след всеки мегаскандал на българските щангисти. И - забележете - нито един от тези случаи не бе разплетен. Нито един наказан, нито един посочен като отговорен, нито един не пое вината. Накратко - в нито един случай не разбрахме истината. Бъдете сигурни, че същото ще стане и сега. Сега пак говорим за разследване, прокуратури, съдебни дела, отговорни, комисии, предстоящи наказания, санкции, превенции. Само че същите празни приказки и обещания слушахме и след Монреал 1976, след Сеул 1988, след Сидни 2000, след Ванкувър 2003, след Пекин 2008. Черният списък няма край.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
