Молитва срещу варварско клане

Кристоф Щрак, Дойче веле

Варварско деяние потресе хората по цял свят. Жестокото убийство на един възрастен отец в неговата черква по време на служба е престъпление, което се гаври с най-древните принципи на човечеството: свещените места – в античността храмовете, по-късно синагогите и черквите – са под свещен имунитет, там намират убежище и сигурност всички хора в опасност.
Варварското деяние рани в сърцето една Франция, която и без това е тежко ранена. То рани една светска държава, която въпреки всичко е интимно свързана с религията. Франция – най-старата дъщеря на Рим. Познаваме тези села в Нормандия или в Бургундия, където могъщата черква се издига в сърцето на общината. Черква, в която един застаряващ отец от време на време с изключително достойнство провежда скромни служби. Литургии, които са смисълът на живота му.
В Сент-Етиен-дю-Рувре този свещеник се казваше Жак Амел, близо 85-годишен, вече от цели 58 години на амвона. Макар и пенсиониран от десет години, той продължаваше да се грижи за паството си, което виждаше в негово лице един чувствителен, непосредствен и дружелюбен човек. Отецът беше беден и скромен – подобно на много други провинциални свещеници във Франция.
Двамата терористи-касапи, които щурмуваха черквата му, го накарали да падне на колене. А когато възрастният човек се опитал да окаже съпротива, те просто му прерязали гърлото. Вътре в черквата, пред олтара! Ислямистите сами обругават идеята за мъченичество, когато вършат убийства и смятат себе си за мъченици. Мъченик е отецът, а те са просто човеконенавистни престъпници.
Да, отец Жак Амел е мъченик в изконния смисъл на това понятие. Невинен, заклан по време на молитва, заради вярата си. Такива ужасни деяния потрисат Франция, все още. Наскоро в Париж един площад беше преименуван в памет на седмината християнски мисионери, които загинаха като мъченици през 1996 в планината Атлас в Северна Африка.
Архиепископът на Руан Доминик Льобрюн научи за гибелта на отеца по време на Международната младежка среща в Краков. Новината го потресе, лиши го от слово. Накрая той все пак произнесе едно велико изречение: „Католическата църква на познава друго оръжие освен молитвата и братството между хората." Френската църква обяви еднодневни пост и молитви.
Зад това решение стои твърдото намерение да не се отговаря „око за око", да не се търси мъст. Председателят на Епископската конференция в Германия кардинал Райнхард Маркс също каза нещо подобно: злодеянието в Сент-Етиен-дю-Рувре има за цел да сее омраза, „но ние няма да се поддадем". Сега трябва да сторим всичко възможно, тъй щото това деяние да не предизвиква нови насилия, каза Маркс. Остава си обаче въпросът за помрачението на убийците. За налудничавата система на т.нар. „Ислямска държава", която обожава смъртта. Много мюсюлмани, включително и в Германия, вече осъдиха както убийството на отец Амер, така и другите кръвопролития от последните дни. Такива мюсюлмани са желани партньори в опита за сближаване на религиите, но тяхната собствена безпомощност в момента е очевидна.
Крайно време е да дойде реакция от Рияд. Кога най-после саудитският уахабизъм също ще се потресе от терористичните актове? Кога в многобройните джамии и религиозни училища по цял свят, финансирани от Саудитска Арабия, най-после ще прозвучат проповеди, осъждащи самозваните „войни на исляма"? Омразата и варварството имат прекалено много помагачи. И още повече пасивни съюзници, които просто си затварят очите пред жестокостите.