Причините за младежката безработица са много и комплексни, но не съм склонен да категоризирам младите хора като апатични и мързеливи. Основната причина е, че те са по-скоро демотивирани. Това е свързано със заплащането на труда, защото възнагражденията им се струват ниски за извършената работа. Дори и да завършат някакво образование, често младежите не могат да си намерят работа по специалността. Това означава, че или трябва да започнат по-нискоквалифицирана работа, или да се търсят по-котирани професии.
Младите хора са пред затворен кръг, свързан с практическия им опит. Грешно е схващането, че трябва да започнеш работа, за да придобиеш опит, защото в момента има много гъвкави и добри възможности за целта. Най-често това са стажантски програми и различни дейности в университетите. За да си намерят добра работа обаче, младите хора не бива да търсят и само дипломи, а да се стремят към това, което работодателите очакват - конкретни качества и умения.
Основният виновник за ситуацията, в която се намираме, е до голяма степен българското образование. В главите на подрастващите се налива информация, но трудно ги учат как да я отсяват и анализират. Наблюдава се и бягство от математиката, защото изпитите за инженерните специалности в техническите университети се издържат много трудно. Затова много хора се насочват към хуманитарните специалности и езиковите гимназии. Представят си, че завършвайки висше образование, ще отидат на работа в чужбина, но истината е, че в чужбина не ги чакат. В същото време пазарът на труда очаква много повече инженери.
Проблеми не липсват и при младежите, които все пак успяват да започнат работа.
Първото препятствие за тях е нагласата на трудовите колективи и работодателите. Често на работното място има конфликт на поколенията, а проучванията сочат, че близо 40 на сто от младите хора напускат до 2-3 месеца, след като са започнали. Първата причина е разминаването между представите и реалната ситуация на работното място. Младежите също така очакват много бързо развитие, а в традиционните сектори такава възможност се предоставя след десетки години. Около 50% пък се чувстват притеснени, че могат да бъдат съкратени всеки момент. На немалка част от младите хора се бавят заплатите. И освен всичко изброено дотук, те се назначават на позиции, нежелани от останалите.
Преди няколко години започнаха и редица програми за заетост и старт на кариерата. При тях обаче също има недостатъци. Основният - че са политически ориентирани. Те наблягат повече на статистиките за заетост, но всъщност не се лекува проблемът. Затова финансовият им ресурс, който не е малък, трябва да се насочи, от една страна, към активизиране на младите хора, за да учат през целия си живот и от друга - към мотивиране на работодателите да наемат младежи. В Европа например 80% от средствата по тези програми отиват не за временно наемане, а за насърчаване на заетостта, което е опит за влияние над самата икономика. В България правим точно обратното - 80% от парите отиват за временно наемане, а след изтичането на периода младежите отново се вливат в армията от безработни.
Както сега си говорим за политики за наемане на младите, така след години ще говорим и за политики за задържане на квалифицираните хора, защото икономиката иначе няма да издържи. Това показва, че имаме нужда и от едните, и от другите.
(Пред БГНЕС)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
