Едни и същи прагове в София и Северозапада е безумие
Изследване на Института за пазарна икономика разкри шокиращи данни за нивото на бедност у нас. Над 200 000 деца гладуват, а 700 хиляди оцеляват с под 200 лева на месец, сочат данните. Всеки десети българин е в риск от дълбока бедност, а един от пет души се намира под линията на бедността. "Стандарт" потърси за коментар икономистите Георги Ганев и проф. Ганчо Ганчев.
Георги Ганев, Център за либерални стратегии
Да си в бедност е различно от това да гладуваш. Бедността в България не се определя от абсолютни измерители като калории, брой дрехи и квадратура на жилището. Изследването на колегите от ИПИ е базирано на относителната бедност, което не ни казва почти нищо за абсолютната бедност. По абсолютна бедност, която се измерва например от Световната банка и на практика отчита покупателната способност, нашата бедност е значително по-малка в сравнение например с Бангладеш. Това, че сме най-бедни в Европа означава, че доходите, които създаваме като реална покупателна способност са най-ниски от всички страни в Европа. Но за света сме в първата четвърт от населението на планетата по доходи.
Въпросът е доколко са ефективни тези политики за проблема с бедността. Би трябвало да се обърне доста по-голямо внимание на тези политики, които не толкова помагат на бедните да преодолеят недостига на средства, а да им отварят възможности да започнат да се справят сами с живота. И точно там тези дългосрочно безработни хора, изключени от обществената активност, да се включат отново. Не всички от тези политики са насочени точно към този аспект на справянето с бедността. Предимно се съсредоточаваме как някъде да намерим средства, за да нахраним тези хора, а не върху това как те да бъдат подтикнати да се озоват в ситуация, в която да могат сами да се изхранват. Това е основен проблем на българската политика по отношение справяне с бедността. Няма как да считаме, че можем до произвеждаме много блага, от които да раздаваме на бедните хора. Трябва да се намери начин тези хора да бъдат активирани.
Обикновено човек е доста находчиво същество и при всякакви обстоятелства може да намери начин да се измъкне от бедността. Стига да има стимул и известни възможности, разбира се. Минималната работна заплата обаче утрепва всякаква възможност човек да работи легално, защото просто няма такъв работодател, който да може да я плаща в Северозападна България например. Минималните осигурителни прагове пък доубиват това, което МРЗ не е убила. Няма някой работодател, който да плаща тези пари там, с добавената стойност, която може да получи в този регион. В София и Бургас например няма никакъв проблем да ги плаща. Това е грешна политика на доходите, която трябва да бъде ревизирана драстично. МРЗ трябва да се диференцира по области и региони и да стане почасова.
(Записа Валерия Стойкова)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
