В политиката ? на пръв поглед няма нищо забележително: дълго мълчи, късно взима решения. Но в моменти на криза Ангела Меркел умее да наложи волята си - не само в Германия. И така вече 10 години.
Беше лятото на 2015 година. Към Германия бяха поели бежанци от Близкия Изток, от Африка и от Балканите. Не хиляди, не десетки хиляди - стотици хиляди! И тъкмо когато мнозина вече очакваха Германия всеки момент да затвори границите си, Меркел предизвика смут с изявлението си: "Правото на политическо убежище не може да бъде ограничавано!". Меркел - предпазливата, изчакващата - изведнъж прояви инициатива. Внезапно и противно на всички очаквания. Оттогава насам големият въпрос гласи: знае ли изобщо какво върши?
Не може да се каже, че Ангела Меркел управлява в спокойни времена. Бежанците ? дойдоха като най-голямото предизвикателство, а сега към него се добави и терористичната заплаха. "Ние знаем, че нашият свободен живот е по-силен от всякакъв терор. Нека отвърнем на терористите, като продължим със самочувствие да живеем със своите ценности и по този начин укрепим цяла Европа. Тъкмо днес - повече от когато и да било", заяви Меркел след атентатите в Париж.
По време на управлението си Меркел беше подложена на какви ли не изпитания. През 2013 г. в Санкт Петербург едва не попадна в политически капан. При откриването на изложбата с плячкосани през Втората световна война произведения на изкуството Владимир Путин - противно на предварителните уговорки - се опита да ? отнеме правото на тържествено слово. Истинско унижение. Меркел заплаши, че ще прекрати посещението си в Русия и така матира Путин. Това беше не само победа, но и доказателство, че е добра покерджийка. И че умее да постига целите си.
Съвсем други свойства показа канцлерката в аферата около незаконното прослушване, което американската Агенция за национална сигурност дълги години провеждала в Германия - афера, която за Меркел си беше същинска вътрешнополитическа и външнополитическа катастрофа. "Да подслушваш приятели - това не се прави. Студената война свърши", каза тогава Меркел.
В началото тя запази мълчание и едва по-късно чрез говорителите си даде воля на своето възмущение. "Когато има някакъв проблем, Меркел първо го оставя да се поспихне", казва в тази връзка историкът Едгар Волфрум. Да, Меркел винаги изчаква, а в крайна сметка се присъединява към мнението на мнозинството. Критиците наричат този управленски стил "меркелуване" - една политическа дарба, която ? носи в еднаква мяра както уважение, така и неуважение.
Истинската си твърдост Меркел показва на европейската сцена. От 2008 г. насам тя все трябва да се намесва, за да се реши една или друга криза. Когато Гърция се разклати, тя тръгна да спасява еврото: "Казвала съм го многократно: германската политика е насочена към това Гърция да остане в еврозоната. Основите и принципите на нашата политика са неизменни: от едната страна са нужни собствени усилия, а от другата - солидарност." В Атина не питаят особени симпатии към германската канцлерка. Същото е впрочем в цяла Южна Европа. Но в международен план политиката ? по отношение на еврозоната получава по-скоро подкрепа.
Вече 15 г. Меркел води ХДС, а от 10 държи и изпълнителната власт. И досега винаги успява да се отърве от вътрешнопартийните си конкуренти. Меркел действа безшумно. Тя просто оставя мъжете в ХДС да се налудуват. Но тъкмо в годината на двата ? юбилея може би ще се реши нейната политическа съдба. Меркел отдавна си е осигурила място в учебниците по история, мандатите ? са отделна политическа епоха. Как обаче ще излезе от канцлерството - това ще зависи единствено от политиката ? към бежанците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
